Какво накара Путин да приеме климатичните рискове сериозно

Русия вижда голям потенциал за печалба от топенето на ледовете в Арктика, тъй като се улеснява товарният трафик по маршрута през северно море към Азия и Европа. Но същото това глобално затопляне струва на икономиката ѝ милиарди долари за щети по инфраструктурата всяка година, тъй като размразяващият се пермафрост в Сибир застрашава целостта на пътища, тръбопроводи, сгради.

Управителят на Руската централна банка Елвира Набиулина подчерта заплахата по време на индустриална конференция през септември, посочвайки, че регулаторът е преминал от „неутралитет“ по екологичния въпрос към това да насърчава финансовите институции и компании да предприемат действия.

Но не всички в руските политически среди са убедени във важността на темата. Целта за намаляване на въглерода на ЕС е „идеологически“ зелена и не е ясно дали значително ще се отрази на климата, смята Максим Медведков, бивш преговарящ на Русия със Световната търговска организация (СТО), който сега е съветник на Центъра за експертиза на СТО в Москва. „ЕС е лишен от ресурси – а ние седим върху тях“, коментира той. „Разумно ли е да се откажем от това преимущество?“, пита той.

Русия ратифицира Парижкото споразумение за климата от 2015 г. преди две години, но реално не предприе значителни действия, докато Путин не разпореди разработването на въглеродна стратегия миналия юни. Той подписа климатичен закон през юли, с който се създава рамка за зелени проекти и развитието на въглеродна търговия.

Също така премиерът Михаил Мишустин предупреди най-големите металургични и добивни компании, че може да им бъдат наложени допълнителни въглеродни такси. Путин пък призова за развитието на станции за соларни панели и зеления водород по време на годишния си икономически форум във Владивосток миналия месец.

Сега климатичният въпрос е на предни позиции в дневния ред на Путин, посочват двама души, близки до Кремъл. Фигури като Мишустин и началникът на „Сбербанк“ Херман Греф са изиграли роля в еволюцията на възгледите му, като самият президент също е наблюдавал фокусирането на водещи компании върху ESG (околна среда, социална дейност и управление) политиките, посочва един от запознатите.

Кремъл също така прие назначението на бившия държавен секретар Джон Кери за представител на американския президент по въпросите на климата като сигнал за нарастващата важност в международната политика, коментират четиримата източници на Bloomberg. Путин, който разговаря с Кери по време на посещение в Москва през юли, отговори като назначи влиятелната фигура на Анатоли Чубаис като свой специален представител по въпросите на устойчивото развитие.

Макар политиките да вървят в правилната посока, руските власти гледат на климатичния въпрос като на начин да се облекчат политическите трудности и да се преодолеят санкциите, като се привлекат чуждестранни инвестиции, коментира Владимир Чупров, ръководител на енергийната програма на Greenpeace Русия.

Страните не трябва да използват преговорите в Глазгоу, за да се опитват да увеличават разходите чрез въглеродни регулации „под предлога за климата“, което само ще доведе до нови търговски бариери и взаимни обвинения, коментира руският икономически министър Максим Решетников в четвъртък. „Трябва да преодолеем различията, които имаме“, коментира още той.