Какво накара Путин да приеме климатичните рискове сериозно

След години на публично отричане на климатичните промени руският президент Владимир Путин най-накрая накара руските държавници да погледнат по-сериозно на заплахата, която те представляват за руската икономика.

Промяната в начина на мислене означава, че от Кремъл е много вероятно да дойдат на срещата за климата COP26 в Глазгоу през ноември с предложение за синхронизиране на усилията за намаляване на въглеродните емисии с тези в Европа, посочват четирима запознати с плановете пред Bloomberg.

Въпреки че мерките не са толкова амбициозни, колкото Западът се надява, те все пак са значителна стъпка за Путин като лидер на един от най-големите производители на въглеводороди, който доскоро омаловажаваше проблема с климата.

Според представителите на администрацията новият подход се дължи на закъснялото осъзнаване, че Европейският съюз – най-големият търговски партньор на Москва – гледа сериозно на въглеродните регулации, които вероятно ще принудят руските компании да плащат за по-големите си емисии в ключови индустрии. За Кремъл климатът е и един от малкото области на възможно сътрудничество със САЩ и Европа след години на влошаване на отношенията.

Руската делегация на срещата ще се фокусира върху въпроси като стандартите за изчисление на въглеродни емисии и капацитета за абсорбирането им от огромните руски гори, както и определянето като „зелена“ на ядрената енергия, съобщават двама от източниците.

Русия е четвъртият по големина замърсител с парникови газове, изхвърляйки около 5% от целия въглероден диоксид в атмосферата годишно. Близо 90% от цялата енергия, която Русия консумира, идва от източници, произвеждащи много въглерод – над средните 80% за света. В същото време ускоряване на включването на източници на възобновяема енергия може да спести на страната до 11 млрд. долара на година до 2030 г.

В рамките на организираната от американския президент Джо Байдън онлайн среща за климата през април Путин остана верен на скромните си цели за вредните емисии и бе един от малкото лидери на страни от Г-20, които не се целят в пълно елиминиране на нетните вредни газове.

Според Ирина Поминова, ръководителка на звеното за климат и зелена енергия на подкрепяния от държавата Център за стратегически изследвания, Русия не се опитва да стане „зелен“ лидер, а по-скоро да се адаптира към международните процеси на енергийния преход.

И все пак това е значително развитие спрямо две години по-рано, когато руският президент се подиграваше на усилията за преминаване към възобновяеми източници на енергия, като изказваше притеснения за ефектите от вятърните турбини върху птиците и червеите. През декември 2019 г. – въпреки научния консенсус за човешката роля – той каза пред репортери, че „никой наистина не знае причината за климатичните промени".

Кремъл има много какво да губи. Путин гради политическата си сила върху изграждането на образа на посткомунистическа Русия като „енергийна суперсила“ и разчита на петрол и газ за 35% от държавния бюджет. Цели региони в страната зависят от производството на петрол и газ за запълване на заетостта, като имат малко, ако изобщо има някакви, алтернативи.