Зелена ли е ядрената енергия? Не ЕС трябва да решава това

Зелени финанси, зелено банкиране, зелени инвестиции – във времена на активни климатични промени капиталовите пазари очевидно искат да помогнат за необходимата трансформация на икономиките. За съжаление държавите все повече се намесват на тези пазари по начин, който може да се окаже непродуктивен, защото ще попадне в същия капан, в който навремето попаднаха плановиците на Съветския съюз, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.

Проблемите са свързани с определенията и това кой може да ги прави. Какво точно се брои за „зелено“ (обратно на „кафявото“, може би?) Ако тази оценка бъде оставена на децентрализираните пазари, те имат голям шанс да преразпределят капитала ефективно. Но ако бъде оставено на бюрократите, този капитал може да бъде пропилян, пречейки, а не помагайки на нашите усилия срещу глобалното затопляне.

Европейският съюз, например, току-що издаде най-големия пакет зелени облигации. Този път блокът взе „зеления“ етикет от категории и методологии, разработени в частния сектор. И това изглежда разумно.

Но в бъдеще ЕС не иска да остави работата с определянето на частния сектор и работи за определяне на своята собствена таксономия. Това е модерна дума за класификация – която повечето хора за последно са чули в училище по време на уроците за класификацията на организмите на Карл Линей.

Целта на европейската таксономия е да закачи зелена значка на определени компании и дейности – или да не го прави – за да „помогне за насочването на инвестициите там, където са най-нужни“. В бъдеще на кредитор на сертифициран от ЕС зелен бизнес, например, може да му бъде позволено да държи по-малко капитал като защита за заема, докато заемателя ще може да се възползва от облекченията под формата на по-ниски лихвени проценти.

Със сигурност ЕС е направил най-доброто по силите си да събере експерти и гении, които да станат новите Линеи на нашето време. Но нека не забравяме, че всички познати мъдреци, работещи за правителства, не са най-добрите в разпределението на капитал.

Погледнете например поредният спор между двете най-влиятелни държави в блока – Франция и Германия. Обикновено, макар и не винаги убедително, те твърдят, че са „тандем“, който движи блока напред. Но когато става въпрос за таксономията, те се движат в противоположни посоки.

Франция получава по-голяма част от електричеството си от ядрена енергия, която има огромното преимущество да е надеждна и чиста – така е, тя не отделя парникови газове. Тя обаче има минус – произвежда токсичен отпадък и кара някои хора да се чувстват застрашени. Сега Франция прави голям залог с ново поколение ядрени технологии, които все още имат плюсове, но по-малко минуси. Естествено Париж иска да получи зеления етикет за тези свои инвестиции.