Предстоящата климатична конференция на ООН е реална възможност

Иновациите ще играят решаваща роля. Трябва преди всичко да се научим как да управляваме сложните нови електроенергийни системи. Това ще изисква цифрови технологии, които от своя страна трябва да бъдат защитени срещу кибератаки. Важни ще бъдат и иновациите в индустриалните процеси. Необходимите нови технологии ще включват сложни батерии, водородни електролизатори, усъвършенствани биогорива и иновации за улавяне и използване на CO2. Това ще изисква големи инвестиции в научна и развойна дейност.

Всичко това ще изисква огромни инвестиции както от публичния, така и от частния сектор, като последният трябва да бъде движен от правилните стимули и регулации. Моделът на инвестиране в енергия ще се промени, от изкопаеми горива към батерии. Според WEO 2021, инвестициите, свързани с прехода към нулеви емисии, ще трябва да достигнат 4 трлн. долара годишно до 2030 г. от около 1 трлн. сега. Тези огромни инвестиции ще бъдат частично компенсирани от по-ниските оперативни разходи: средните сметки за енергия на домакинствата би трябвало, твърди МАЕ, всъщност да бъдат по-ниски при NZE през 2030 и 2050 г., отколкото при STEPS.

Най-голямото предизвикателство ще бъде финансирането на необходимите инвестиции, особено в развиващите се държави (различни от Китай). Мeждународните банки за развитие ще трябва да играят водеща роля, но голяма част от усилията ще трябва да бъдат насочени към стимулиране на частните инвестиции. От решаващо значение ще бъде и предоставянето на необходимото ноу-хау за развиващите се страни, за да направят скок към новата енергийна икономика. Но в много развиващи се икономики въглищата са доминиращото гориво за производство на електроенергия. Постепенното им изоставяне ще бъде трудно предизвикателство.

Въпреки че изглежда има ясен път към енергийна икономика с нулеви емисии, той е наистина труден. Труден е технически и още по-труден политически. В първия аспект докладът разкрива сложността на въвеждането на коренно нова система, някои от чиито оперативни деетайли все още са неясни, като същевременно се гарантира, че домакинствата и предприятията продължават да имат енергията, от която не само се нуждаят, но и за която ще настояват. Що се отнася до втория аспект, най-належащата грижа на правителствата трябва да бъде следната: осветлението, отоплението, охлаждането и транспортирането са проблемни. Ако хората, които са свикнали с тях, ги намират за неналични или недостъпни, те ще реагират с бурна ярост. Сегашното ни затруднение с високите цени на енергията е отрезвяващо предупреждение. За да се случи тази енергийна революция, тя трябва да бъде планирана и изпълнена с разбиране както на многото сложни въпроси, така и на рисковете от политическа реакция, ако процесът се обърка.

Както се подчертава в доклада на МАЕ, правителствата трябва да играят централна роля в справянето с тази огромни глобални външни фактори. Само като действат в сътрудничество, те могат да създадат регулаторната рамка за толкова голяма промяна в поведението на частния сектор. COP26 може да е последният шанс да се постави човечеството на пътя към нетната нула до 2050 г. Ако правителствата не се възползват от този шанс сега, промяната вероятно няма да се случи с необходимите мащаб и скорост. Това е огромна отговорност и не по-малко огромна задача. Правителствата нямат друг реален избор, освен да отговорят на предизвикателтвото.