Европа вече не разбира САЩ

Малцина в САЩ очакват европейците да предоставят значителна военна помощ в Тихия океан. И докато по вътрешнополитически причини американските президенти ценят европейската дипломатическа подкрепа за военните ангажименти на САЩ в Близкия изток, европейската подкрепа за Америка в Тихия океан има по-малко тежест. Япония, Австралия, Виетнам, Индия и други индо-тихоокеански партньори ще бъдат страните, към които САЩ ще се обърнат в случай на регионални кризи.

Изпращането на символични сили в Тихия океан с надеждата да се спечели американската благодарност и сътрудничество по други въпроси може да бъде стратегически задънена улица, но има и други стъпки, които европейците могат да предприемат, за да поддържат трансатлантическите връзки силни в опасни времена. Те могат да се справят по-добре с управлението на дипломатическите предизвикателства и тези в областта на сигурността в близост до дома, за да могат САЩ да прехвърлят ресурси към Индо-Тихоокеанския регион. Те могат да се присъединят към Америка в усилията да се направи международната система по-ефективна срещу лошото китайско поведение по въпроси, вариращи от нарушения на глобалните правила за търговия до използване на прекомерно влияние в групи като Световната здравна организация (СЗО). Като поддържат международната система стабилна и привлекателна, европейските държави могат да помогнат за убеждаването на китайските лидери, че най-добрият им път към по-проспериращо и сигурно бъдеще се крие в сътрудничеството със съществуващите международни договорености и спазването на глобалните норми.

Освен че тълкуват погрешно последиците от китайското предизвикателство, много европейци тълкуват погрешно и състоянието на американския съюз. Може би защото толкова много европейци на високи постове формират мнението си за САЩ от по-партийните, по-малко бaлансирани сектори на американската преса и академия, изненадващ брой хора тук смятат, че Доналд Тръмп е бил много близо до предотвратяване встъпването в длъжност на президента Байдън през януари. Страховете, че американската армия може по някакъв начин да е щастлива от евентуален преврат или че консервативното мнозинство във Върховния съд ще изостави своите конституционни принципи, за да проправи пътя за тръмпистки пуч, са по-разпространени в Европа, отколкото трезвомислещите американци биха могли да очакват.

Парадоксално, силата на това убеждение отслабва дипломацията на Байдън в Европа. Опасенията от нестабилност в Америка подкопават европейското доверие в обещанията и ангажиментите на Байдън и засилват убеждението на някои европейци, че живеят в „пост-американска” ера, в която Европа е сама.

До известна степен тези недоразумения се дължат на изолацията и емоционалния стрес в резултат от пандемията, като с възобновяването на пътуванията те ще започнат да избледняват. Но дотолкова, доколкото изкривените възприятия влияят върху европейската политика, американците трябва да помислят повече за ефективната комуникация със старите съюзници, дори когато се подготвят за нови предизвикателства.