Вятърните турбини в крайбрежието се сочат като една от най-добрите възможностите за осъществяване на зеления енергиен преход. Но много шведи не харесват идеята и са по-склонни страната да заложи на ядрени централи, за да изпълни своите екологични цели, пише Politico.
"Искаме ли красиво крайбрежие, където хората искат да живеят, с фантастична туристическа индустрия, или искаме да разрушим всичко със стоманени конструкции, хеликоптери, които прелитат над главите ни, за да размразяват перките на турбините?", коментира Ларс Бекман от дясноцентристката опозиционна Умерена партия в страната.
По време на дебат относно изграждането на два вятърни парка край Йевле Бекман коментира, че решението е не вятърната, а ядрената енергия. В момента Швеция разчита на ядрени централи за около 1/3 от потребяваната електроенергия.
Това мнение споделят много от жителите в крайбрежните зони.
Според доклад на лобистката група Swedeenergy Швеция трябва да удвои производството на електроенергия до 2045 година, за да посрещне нуждите на стоманената и други индустрии, които ще се откажат от изкопаемите горива като източник на енергия. Сегашните управляващи залагат на офшорните вятърни паркове, за да постигнат тази цел и посочват, че има огромен потенциал в тази посока.
В държави като Германия и Полша вятърните паркове в крайбрежните зони са решение на редица проблеми, които турбините предизвикват на сушата. Но в Швеция най-обещаващите места за разполагане на парковете са в близост до бреговете и местните общности не са особено съгласни да гледат "структури с големината на Айфеловата кула" в морето, обяснява кметът на рибарското градче Сьоген Матс Абрахамсон.
"Това не е нещо, с което свързвате нашия град. Море, слънце, риба и скариди - ето с това асоциирате това място", коментира той пред шведската SVT.
Новите проекти на вятърните паркове трябва да бъдат одобрени от местните власти и екологични комисии. На много места срещу тях има същата съпротива, каквато и срещу турбините по сушата - че са грозни, шумни, нарушават природните хабитати и перспективите пред туризма. Местните власти имат право на вето и много от тях анализират как да го използват, въпреки финансовите перспективи пред градовете им.
Офшорните вятърни паркове могат да имат и много голям позитивен ефект върху икономиките на малките крайбрежни градчета. Те са част от климатичните амбиции на правителството, но все повече големи компании търсят зелена електроенергия, за да намалят своя въглероден отпечатък.
Умерената партия започна атака срещу управляващите заради затваряне на ядрен реактор в Южна Швеция. Представители на управляващите партии не успяват да защитят своята позиция. Академичните среди се опасяват, че при такова противопоставяне Швеция няма да успее да изпълни климатичните цели, които си е поставила.
Случващото се в Швеция е тревожен знак какво престои в Европа, опасяват се още учените. Подобни "битки" има и в Германия, където местните общности се изказват против вятърните паркове, защото загрозяват гледката към Алпите и ограничават развитието на туризма.


Китай завладява автомобилния пазар у нас
VII СУ „Найден Геров“ спечели състезанието за IV клас от спортния празник „Бързи и сръчни“ - Есен 2026
Трима бъдещи юристи избраха Окръжен съд – Варна за своя стаж
Как да реагирате, ако спукате гума на магистралата?
Над 150 души са дариха кръв за пострадалите на АМ „Тракия“ във Варна
Субран от Allianz: Пазарите подценяват ръста на инфлацията
Изолацията не е решение - икономическата свързаност остава ключова за растежа
Иран произвежда по 50 балистични ракети месечно въпреки щетите по индустрията
С новия финансов директор сигурността ще стане приоритет на Binance
Най-големите привърженици на MAGA в Европа внезапно сменят тона
Хиперкола, за която едва ли сте чували, отива на търг
Тoyota възроди марката Scion с много евтин пикап
Този Citroen има шест колела, баня с биде и ускорява като спортна кола
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място
Защо испанците се целуват толкова много на публични места?
Мартин Димитров за ПБ: Те в такава бюджетна каша се вкараха тези хора
Джош Хартнет разкри как го е променило бащинството


преди 5 години Защо, бе? Перки, а върху всяка перка по един Карлсон. Нали Карлсон е шведско име? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Тази статия е типичен пример за лоша журналистика и налагане на лъжа. Никъде в статията няма статистика за мнението на шведите, камо ли на всички шведи, както втълпява статийката, а само коментар на някакъв политик. отговор Сигнализирай за неуместен коментар