IRENA: Офшорната енергия е решение за устойчива енергетика

Развитието на офшорната енергия ще подпомогне енергийния преход и може да помогне за създаването на устойчива енергийна система в страните от Г20, сочи доклад на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). В случая не става въпрос единствено за вятърни турбини в крайбрежни води, а технологии за улавяне на енергията от вълните, приливите и отливите, както и плаващи соларни панели.

От организацията коментират, че офшорните технологии имат неразкрит потенциал. Те могат да посрещнат  20 пъти по-високо потребление от настоящото и да са от съществено значение за декарбонизацията на енергийните системи.

С тези проекти ще може да бъде посрещнато и предизвикателството за производството на зелен водород.

В плановете на IRENA за недопускане на повишаването на температурите с повече от 1,5°С е записано съществено увеличение на офшорната енергия. Например вятърните турбини ще трябва да се увеличат от 34 гигавата днес до 380 гигавата през 2030 година и до над 2000 гигавата през 2050 година. От океана може да се разчита на още 350 гигавата мощности до 2050 година, посочват още от организацията.

За да бъдат реализирани тези идеи, трябва да бъдат увеличени усилията по отношение на управлението на океаните, но при спазването на закона на ООН за водите, както и ранно планиране на инфраструктурата, включително и за кабели и подводни мрежи.

С насърчаването на развитието на офшорната енергия държави с широка крайбрежна ивици, както и островите ще могат да покрият своите ангажименти по Парижкото споразумение за климата. Страните от Г20 имат добри позиции по отношение на този вид възобновяеми източници - към момента 3/4 от мощностите са изградени в страни от "Клуба на богатите". Почти всички инсталации за оползотворяване на енергията на океана реално са изградени от страна от Г20, посочва още от IRENA.

Реално 31 държави по света използват по някакъв начин енергията на океана.

Като цяло офшорните вятърни турбини, които работят към края на 2020 година са 34 гигавата и спрямо 2019 година има ръст от 6 гигавата. Но спрямо 2010 година увеличението е 11 пъти, сочат още данните на организацията. 70% от инсталираната мощност е в териториалните води на Европа - Северно море или Атлантическия океан.

През миналата година Китай е лидерът по отношение на новоинсталирани вятърни паркове в крайбрежните води - общо 3 гигавата. Следват Нидерландия (1,5 гигавата), Белгия (0,7 гигавата) и Великобритания (0,4 гигавата).

Плановете на Европейската комисия (ЕК) са до 2030 година вятърните турбини в крайбрежието да бъдат 60 гигавата, а до 2050 година - 300 гигавата. Един от най-амбициозните планове има Полша - страната планира до 2050 година да има изградени 28 гигавата офшорни вятърни паркове, спрямо минималните количества енергия, на която разчита в момента от крайбрежните си райони.

Плаващите фотоволтаични централи към момента се развиват основно в страни, които имат богати ресурси на прясна вода, тоест не се изграждат в морета и океани. Към края на август 2020 година са инсталирани общо 2,6 гигавата мощности във водни басейни.

Подобни мощности ще бъдат развивани приоритетно в Азия - Китай, Индия и Южна Корея планират повечето подобни проекти. Интерес има и в Нидерландия, която в момента има 27,4 мегавата плаващи мощности, но планира да ги увеличи до 2 гигавата през 2030 година. Островните държави - Малдиви, Сейшелски острови, Сингапур, също имат амбиции да развиват подобни проекти, е записано още в доклада на IRENA.