Фед трябва да махне наочниците си

Оказва се, че монетарната политика между 2017 и 2020 г. бе нестабилна. Седем години след глобалния финансов срив през 2008 г. Йелън започна плахо да повишава лихвите от близо нула, с едно увеличение през декември 2015 г. и второ през декември 2016 г. През 2017 г. тя вдигна лихвените проценти още три пъти. Пауъл повиши лихвите четири пъти през 2018 г. - само за да обърне курса и да ги намали три пъти през втората половина на 2019 г. През март 2020 г., в отговор на извънредната ситуация с COVID, той върна ставките до почти нула.

Основният урок, който Пауъл изглежда е научил от опита си, е, че би било погрешно да се предприемат увеличения на лихвите, докато не възстановим благоприятните условия отпреди пандемията. Но тези условия също така предшестваха политиките на администрацията на Байдън, които налагат по-високи данъци и по-тежки регулации на физически лица и фирми.

Освен това през този по-ранен период преобладаваше ниска инфлация. Ключова промяна в рамката на паричната политика, приета през 2020 г., беше предизвикана от безпокойството на Фед за постоянното непостигане на целта за инфлация от 2%; новият подход се стреми да постигне инфлация „умерено над 2% за известно време“, за да се осреднят нещата. Подобни претенции за монетарен финес сега изглеждат малко нереални, като се има предвид, че инфлационните очаквания в САЩ за следващите 12 месеца нараснаха до 5,7% през октомври.

Променените обстоятелства включват и огромното увеличение от март 2020 г. на резервите на търговските банки, съхранявани в депозитарни сметки във Фед. Те нараснаха с 2,3 трилиона долара и сега надхвърлят 4,1 трилиона. За сравнение общите приходи на федералния бюджет за фискалната 2021 г. възлязоха на 4,05 трилиона долара, рекордна сума. Текущото изискване на Фед за резервите е нула, така че тези банкови резерви могат да бъдат използвани за отпускане на заеми на физически лица и фирми. Това е зашеметяващо количество ликвидна мощ - силно съобразена с промените в перспективите за лихвените проценти.

Всичко това подчертава важността на тълкуването на настоящата ситуация с широко отворени очи - необременени от предишни допускания и амбиции, съответстващи на различна икономическа и политическа среда. Една монетарна грешка може да отприщи буйна инфлация или да предизвика рецесия. Едва ли можем да бъдем успокоени от противоречащото си изявление на Пауъл пред пресата след последната среща на FOMC относно момента за повишаване на лихвените проценти: „Ако заключим, че е необходимо да го направим, ще бъдем търпеливи, но няма да се колебаем”.

Междувременно, макар Фед да планира да намали темпа на своите покупки на ценни книжа, гарантирани от правителството, от сега до средата на 2022 г., той все още планира да поддържа лихвените проценти близо до нулата. Дотогава балансът на Фед ще нарасне до около 9 трилиона долара - равно на приблизително 40% от брутния вътрешен продукт на САЩ.

Фед има огромна власт да насочва финансовия капитал чрез погрешно действие или дори грешна дума. Нищо чудно, че попадна в плен на егоцентричната ситуация да вярва, че постигането на успешна и приобщаваща икономика зависи изцяло от паричната политика. Но електоралните избори имат значение - дори повече от Фед.