Фед трябва да махне наочниците си

Последното изявление на Федералния резерв разкрива упорита решимост за продължаване на приспособителната политика въпреки нарастващите доказателства за икономическо възстановяване, силно търсене на работна ръка и нарастваща инфлация. Председателят Джером Пауъл изглежда склонен да настоява за търпение относно вдигането на лихвите с цел увеличаване на трудовото участие. Този подход отразява поуките, извлечени за икономическия растеж по време на администрацията на Тръмп, но променените условия го правят неподходящ за настоящия момент, пише за Wall Street Journal икономистката Джуди Шелтън, старши сътрудник в Independent Institute.

Не че рамката е дефектна. Напротив, тя включва осъзнаването, че ниската безработица, съчетана с повишаване на производителността, не е инфлационна, тъй като води до увеличаване на БВП. Това противоречи на идеята на кривата на Филипс, че ниската безработица води до висока инфлация, на която централните банки трябва да се противопоставят чрез повишаване на лихвените проценти.

Прегледът на Фед на неговата монетарна рамка, водещ до настоящия му подход, беше извършен през 18-те месеца преди началото на пандемията през 2020 г. Моментът беше неудачен, тъй като прегледът обхващаше периода на изключително висок растеж, ниска безработица и ниска инфлация от 2018-19 г. Пауъл сега ще сгреши ако игнорира променените обстоятелства, произтичащи не само от пандемията, но и от данъчните и регулаторните промени на администрацията на Байдън.

Ако Федералната комисия за открития паричен пазар (FOMC), която определя монетарната политика, настоява за пренебрегване на структурните ефекти от икономическия избор на различните администрации, той рискува сериозна грешка. Не могат да се вземат добри решения, като се следва остаряла парадигма.

Пауъл стана председател на Фед през февруари 2018 г. след период на слаби растеж и участие на работната сила при неговата предшественица Джанет Йелън. Но с икономическа програма, която включваше по-ниски данъци и по-малко регулация, нивото на безработица спадна до почти 50-годишно дъно през 2018 и 2019 г. При 3,5% безработицата беше доста под повечето оценки за нейното устойчиво ниво.

Нивото на безработица при афроамериканците и латиноамериканците достигна исторически дъна през този период преди пандемията. Разликите спрямо безработицата при белите никога не са били по-малки. „Мнозина, които бяха изоставени за твърде дълго, намираха работа, облагодетелствайки своите семейства и общности, и увеличаваха производствения капацитет на нашата икономика“, каза Пауъл по време на виртуалния симпозиум на централните банкери в Джаксън Хоул, Уайоминг през август 2020 г. „Преди пандемията имаше пълно основание да се очаква, че тези позитиви ще продължат", заяви той.

Помогнаха ли благоприятните за бизнеса политики на администрацията на Тръмп за стабилния пазар на труда - особено за лицата в долния край от спектъра на доходите? До каква степен паричната политика беше фактор за постигането на толкова впечатляващи икономически печалби?