Политизира ли Фед монетарната политика?

Когато Федералният резерв на САЩ решава какви да са лихвените проценти, се предполага, че той оставя настрана политическите съображения и се съсредоточава единствено върху това, което е най-добро за икономиката. Но дали Фед не започва да се отклонява от този модел на независимост - и какво ли може да означава това за инфлацията, пише за Bloomberg Нараяна Кочерлакота, професор по икономика от Рочестърския университет (щата Ню Йорк) и бивш управител на клона на Фед в Минеаполис (2009-2015 г.)

На последната си среща ръководителите на Фед решиха да запазят краткосрочните лихвени проценти близо до нулата и не дадоха индикация, че планират значително (или изобщо) да повишат лихвите през следващите 6 до 12 месеца. Този ангажимент за лесни пари трябва да се разглежда като донякъде изненадващ, като се има предвид, че инфлацията е доста над дългосрочната цел на централната банка от 2%. Към септември индексът на разходите за лично потребление (PCE) е нараснал с 4,4% спрямо година по-рано, което е най-бързият темп на растеж от 30 години насам. Дори ако се премахнат волатилните цени на храните и енергията, PCE инфлацията надхвърля 3,5% на годишна база, също най-високата от 30 години. Тези данни предполагат най-малкото значителен риск от връщане към устойчивата инфлационна психология, която САЩ преживяха през 70-те години на миналия век и която изискваше брутален период на изключително строга монетарна политика, за да бъде укротена.

Кочерлакота е съгласен с анализа на Фед, че високата инфлация произтича до голяма степен от тесни места в предлагането. Ако недостигът на чипове възпрепятства производството на достатъчно автомобили, за да се задоволи търсенето, цените естествено ще се повишат. Но това не означава, че Фед е безсилен да ограничи ръста им. Икономистите обикновено разглеждат инфлацията като резултат от прекомерно търсене - тоест търсене минус предлагане. Фед не може да повлияе на предлагането, както подчерта председателят Джером Пауъл миналата седмица. Но може да намали търсенето, а оттам и излишното търсене, като повиши лихвените проценти. Ако например лихвите по автокредитите бяха по-високи, намаленото търсене за съществуващото предлагане на автомобили би облекчило част от натиска върху цените.

Защо тогава Фед не е склонен да действа? Една от възможностите е, че той е склонен да толерира висока инфлация, за да постигне другия си мандат, а именно, да гарантира, че хората, които искат работа, могат лесно да я получат. Но с ниво на безработица от 4,8%, близо до историческото дъно, този аргумент не изглежда убедителен. Също така, данните за заетостта и текучеството показват, че работните места са много повече от желаещите и способните да работят.

И така, ако проблемът не е заетостта, тогава какво? Другото възможно обяснение е политиката. Администрацията на Байдън все още не е дала сигнал дали планира да назначи председателя Пауъл за втори мандат, след като настоящият му изтече през февруари. Ако Пауъл иска повторно назначение, може би ще му се наложи да спечели благосклонността на администрацията и нейните леви критици, като запази паричната политика хлабава. Определено се надявам, че не става въпрос за това: дали съзнателно или не, това би представлявало същия вид политизация на паричната политика, която според много икономисти доведе до отвързаната инфлация от 70-те години на миналия век. Това е опит, който никой не трябва да иска да се повтаря.