Войната за суверенитета между Брюксел и членовете на ЕС едва сега започва

Суверенитетът беше централният въпрос в кампанията за Брекзит във Великобритания през 2016 г. - подчертан от печелившия лозунг на поддръжниците на напускането: „Да си върнем контрола“. Контролът на границите, решаващ въпрос за Брекзитърите, е също централен в аргументите на евроскептиците в Унгария, Полша и Франция.

Фактът, че Brexit е широко възприеман като провал, означава, че в момента никоя друга страна не обмисля напускане на ЕС. Но въпросът за правомощията на Брюксел и върховенството на правото на ЕС се появяват под други образи. През 2020 г. Германският конституционен съд постанови, че политиката на Европейската централна банка за закупуване на облигации на държави от ЕС е незаконна, което значи, че германските съдии имат приоритет над европейските си колеги. Въпреки че Карлсруе в крайна сметка отстъпи (както често прави), решението насърчи евроскептичните правителства в Полша и Унгария. 

Полският конституционен съд - подтикнат от правителството във Варшава - наскоро постанови, че конституцията на Полша е по-горна от правото на ЕС. За разлика от германците, поляците бяха готови да ескалират конфликта до откровена конфронтация с Брюксел.

Случаят се усложнява от факта, че полското правителство в много отношения действа недобросъвестно. Ултраконсервативната партия "Право и справедливост" напълни съда със лоялни нея - нещо, което Брюксел смята за заплаха за върховенството на закона в Полша. Въпросите за върховенството на правото на ЕС и за независимостта на полската съдебна система се смесиха - макар че, логически, са различни.

Тъй като в момента Брюксел заплашва да прекъсне притока на европейски средства към Варшава, има голям шанс Европейската комисия и полското правителство в крайна сметка да постигнат компромис. Но, както илюстрират изборите във Франция, по-широкият въпрос дали сега в Брюксел се концентрира твърде много власт ще се появи под други маски.

Преди винаги се е приемало, че борбите за власт между Брюксел и държавите членки обикновено ще бъдат разрешавани в полза на Брюксел. „Все по-близкият съюз“ изглеждаше неизбежен.

Стратегическите и икономически аргументи за по-дълбока европейска интеграция остават мощни, но политиката изглежда все по-неблагоприятна. Евроскептичните настроения във Великобритания и Полша са едно, но когато Барние, олицетворението на „добрия европеец”, се превръща в националист, политическата среда очевидно се променя. Следващото конституционно споразумение в ЕС може да бъде в полза на нациите, а не на Брюксел.