Войната за суверенитета между Брюксел и членовете на ЕС едва сега започва

Какво се случи с Мишел Барние? Като ръководител на преговорния екип на ЕС за Brexit аристократичният французин стана известен с настояването си съюзът никога да не се отклонява от основните си принципи - включително върховенството на европейското право и свободното движение на хора, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Сега Brexit приключи и Барние продължи напред. Той се кандидатира за президент на Франция, като възприе много от идеите, които някога отхвърляше. Върховенството на правото на ЕС? Барние вече има своите съмнения. Имиграцията? Барние призовава за мораториум до пет години. Европейският идеал? Барние предупреждава, че Германия е станала твърде мощна в рамките на ЕС.

Едно възможно обяснение за този любопитен обратен завой е, че бившият еврокомисар е обмислил дълбоко преговорите за Брекзит и е решил, че привържениците му имат право. Алтернативната теория е, че Барние е размишлявал върху собствената си амбиция да бъде президент на Франция - и е решил, че най-краткият път към властта включва рязък десен завой, последван от бърз отказ от собствените му принципи.

Възможно е един добър адвокат да направи така, че изявленията на „двамата” Барние да звучат съгласувано. Настоящото му искане за мораториум върху имиграцията, например, се отнася само за пристигащи извън ЕС. Но един от бившите му близки колеги в Брюксел ми сподели: „Това, което той казва сега, например относно Европейската конвенция за правата на човека, е определено различно от това, което казваше по време на преговорите за Брекзит.

Промяната у Барние касае нещо повече от цинизма на един човек. Тя ни казва нещо важно за политиката в Европа. Реакцията срещу Брюксел не се ограничава само до Франция. В различни форми тя се проявява в целия ЕС - от Варшава през Будапеща до германския конституционен съд в Карлсруе. Върховенството на правото на ЕС, принцип, установен през 60-те години на миналия век, който е основополагащ за европейския проект, е все по-изложен на предизвикателства.

Една от основните причини за тези предизвикателства е, че ЕС разшири правомощията си в области, които преди са били в сърцето на националната държава: граници, бюджети, валута и граждански права. В резултат на това много политици се дразнят, че трябва да приемат европейското правно върховенство по теми като имиграцията, които са дълбоко противоречиви у дома. Този проблем се усложнява от факта, че ЕС вече има 27 члена, което затруднява постигането на споразумение за общи правила, които удовлетворяват всички.

През последните 20 години ЕС беше въвлечен в непрекъснат спор за това кой трябва да носи суверенитетът и властта: Брюксел или националните държави? Това стана на въпрос, когато френските и холандските избиратели отхвърлиха предложената конституция на ЕС (подкрепена от Барние) през 2005 г., защото беше твърде интеграционна. Силата на ЕС да изисква промяна в отделна държава също беше спорна по време на гръцката дългова криза.