Германия е най-разумната политически страна на запад

Слава Богу, че Германия я има! Това не е възклицание, което е чувано често през 20 век. С наближаването на края на Втората световна война Хенри Моргентау, министър на финансите на САЩ, твърди, че единственият отговор на германския въпрос е унищожаването на индустриалния капацитет на страната. Френският писател Франсоа Мориак приветства разделението й, като се шегува: „Толкова много обичам Германия, че се радвам, че са две“, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Когато обединението се очерта през 1990 г., среща на предимно британски интелектуалци, свикана от Маргарет Тачър, обсъждаше германския национален характер. Нейният главен съветник по външна политика написа резюме на срещата, в което се посочват въпросните черти по азбучен ред - „тревога, агресивност, категоричност, тормоз, егоизъм, комплекс за малоценност, сантименталност“.

Тридесет години по-късно тези стереотипи за националния характер на германците са напълно обърнати. САЩ и Великобритания са тези, в които политиката изглежда все по-склонна към „тревога, агресивност“ и всички онези непривлекателни, предполагаемо тевтонски качества. А в наши дни именно немският обществен живот се характеризира с добродетелите, които британците често приписват на себе си - спокойствие, сдържаност, рационалност и компромис.

Неотдавнашните избори в Германия и резултатите от тях подчертават въпроса. Това беше оспорвано състезание, но губещите приеха резултатите благородно. Никой не се опита да изкара, че гласуването е било фалшифицирано или че опонентите му са „измет“, или пък представляват смъртна опасност за страната.

Социалдемократите (SPD) сега изглеждат готови да оглавят германско правителство за първи път от 2005 г. Но преходът във властта няма да доведе до рязък разрив в политиките или опит на политическата опозиция да парализира правителството, както се случва в САЩ.

Лидерът на SPD Олаф Шолц, който може да стане канцлер, се заяви като кандидата на приемствеността. Както моите колеги от FT съобщиха, избирателите видяха Шолц „с неговото тихо поведение, дълъг опит в управлението и прагматична политика, като естествен наследник на Меркел“. Колко много се различава това от лидерските профили на Доналд Тръмп или Борис Джонсън.

Това обръщане на ролите не е просто една от ирониите на историята. То е продукт на историята. За разлика от всяка друга страна, която познавам, Германия постави паметник на най-големия си национален позор точно в сърцето на столицата си. Мемориалът на Холокоста в Берлин стои близо до Бранденбургската врата, традиционният център на града. Това е символ на решимостта на съвременна Германия да признае ужасите на нацизма - и да научи уроците.