Германия е най-разумната политически страна на запад

Тъй като знаят докъде може да доведе демагогията, масовите германски политици са алергични към култа към лидера. Един кандидат за канцлер никога не би се похвалил, както направи Тръмп, че „сам може да оправи всичко“, или да насърчава скандиранията „затворете я“ за опонента си (Хилъри Клинтън – бел. прев.). В дебатите преди последните избори партийните лидери се отнасяха един към друг с дълбоко уважение и сдържаност. Те знаят, че политиката е сериозен бизнес. Говори се, че германският президент Франк-Валтер Щайнмайер гледа с особено презрение към Борис Джонсън, защото смята, че британският премиер третира политиката като игра.

Съвременна Германия не е имунизирана срещу опасностите на политическия екстремизъм. През 2020 г. тълпа от антиваксъри и различни екстремисти се опитаха неуспешно да щурмуват Райхстага. След кризата с бежанците през 2015 г., когато Меркел допусна над 1 милион мигранти в страната, много наблюдатели, включително и аз, прогнозираха скок на политическия екстремизъм в Германия. Атмосферата на изборите през 2017 г. често беше неприятна. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) спечели много места в парламента.

Една разлика между Германия и други големи западни държави е, че високите нива на имиграция не радикализираха традиционната десница. Тръмп дойде на власт благодарение на обещанието си да построи стената (с Мексико – бел. прев.) Джонсън спечели референдума за Brexit с обещанието да „върне контрола“ над британските граници. Във Франция Мишел Барние, който се бори за номинацията на дясноцентристите за президент, призова за мораториум върху всичката имиграция извън ЕС. Ерик Земур, изгряващата звезда на крайната десница, заплашва да изгони 2 милиона души от страната.

В контраст, германското правителство продължава да защитава имиграцията. През август ръководителят на местната федерална агенция по труда заяви, че застаряването на работната сила в страната означава, че страната трябва да допуска 400 000 нови имигранти всяка година - твърдейки, че без това ниво на миграция „навсякъде ще има недостиг на квалифицирани работници“. Само AfD осъди идеята категорично.

Силата на политическия център в Германия не означава изчезване на дебатите. Създаването на управляваща коалиция може да отнеме месеци. Ще бъде трудно да се изгладят различията между Зелените, Свободните демократи и SPD. Но самата необходимост от изграждане на коалиция пречи на политическата поляризация и демонизирането на опозицията, станали стандарт в англосферата.

През 21 век германската политика отново е изключителна. Но този път за добро.