НАТО трябва да поеме своя дял от греховете към Украйна

Ясно е, че Байдън е решен да пренасочи стратегическото внимание на САЩ към предизвикателството от Китай и не желае да бъде приличан в по-тежки военни ангажименти в Европа или Близкия изток. Това обаче не означава, че Украйна трябва да бъде изоставена пред апетита на Путин за възстановяване на руската хегемония.

Западните страни поотделно и НАТО заедно все още могат да помогнат на Киев да укрепи собствените си отбранителни сили за възпиране на агресията и изграждане на устойчивост на обществото. Те могат да предоставят обучение, да провеждат съвместни учения, да доставят оборудване и да споделят разузнавателна информация. САЩ, Великобритания и Турция вече помагат на Украйна да стане по-военноспособна. Франция и Германия, които предупредиха Москва срещу военни действия, също трябва да допринесат за това.

ЕС и НАТО заедно могат да помогнат на Украйна да засили отговора си на хибридните заплахи, включително дезинформацията, усилията за политическа дестабилизация и осакатяващите кибератаки.

НАТО правилно увеличи ротационното си военноморско присъствие и въздушни патрули в Черно море, след като Русия незаконно анексира и милитаризира Крим. Съюзниците обаче трябва да избягват провокативни действия, които увеличават риска от инциденти. Те също така трябва да обезкуражават Украйна да използва новопридобитите си способности – като въоръжени дронове, доставени от Турция, за да се опита да промени незадоволителното статукво със сила.

ЕС, от своя страна, най-накрая трябва да премине отвъд изявленията за безпокойство и устните предупреждения към Москва и да започне да определя какви допълнителни икономически санкции ще наложи, ако Русия започне нови военни действия в Украйна. Бъдещото германско правителство например трябва да бъде готово да постави бъдещето на газопровода „Северен поток“ 2 — завършен, но все още неодобрен за експлоатация, на масата.

Брюксел може също така да предостави на Киев повече финансова помощ, достъп до пазара и подкрепа за институционално изграждане. ЕК може да направи и повече за включване на Черноморския басейн в своите трансевропейски транспортни и цифрови мрежи и да засили политическото ангажиране на високо ниво с трите членки на Източното партньорство, които са избрали проевропейски курс: Украйна, Грузия и Молдова.

Разбира се, нищо не оправдава използването на сила от Русия за промяна на международните граници.

Сегашното противопоставяне на Западна Европа срещу по-нататъшното разширяване на ЕС – дори за страните от Западните Балкани, на които беше обещано членство още през 2003 г., означава, че тези източноевропейски страни нямат реалистична перспектива за присъединяване в обозримо бъдеще. Те обаче могат да постигнат постепенна европеизация чрез икономическа интеграция и регулаторно привеждане в съответствие, ако успеят да се справят с корупцията, да преодолеят политическата поляризация и да станат по-привлекателни за чуждестранните инвеститори.

Членството в НАТО все пак ще си остане твърде далечна опция.