Напрежението между Русия и Украйна отново се покачва

Ситуацията на границата между Украйна и Русия отново се влошава и се засилват опасенията, че Москва пак подготвя военно нахлуване, предупреждава украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от Politico.

В интервю преди поредица от срещи в Брюксел в понеделник Кулеба посочва, че струпването на руски части, артилерия и танкове по източната граница на Украйна е „опасно“, седем години след като Русия нахлу в Източна Украйна и анексира Крим.

„Това, което виждаме по нашата граница, е сложна военна инфраструктура, разгърната по време на пролетната ескалация, която е готова да бъде използвана за настъпателни операции срещу Украйна“, казва Кулеба. „Не мога да спекулирам с точния мащаб на тези операции, но през 2014 г. беше невъобразимо Крим да бъде завзет от Русия – следователно не мога да изключа нито един сценарий в този момент“, допълва той.

Украинският външен министър е в Брюксел, за да присъства на срещата на външните министри от Източното партньорство. Той ще се срещне и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Предупреждението му идва, след като представители на САЩ казаха на ЕС миналата седмица, че Кремъл може да е на ръба на нова инвазия в Украйна. Москва отрече тези съобщения, като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че „Русия не представлява заплаха за никого“.

Украинският външен министър ще се срещне и с френските и германските си колеги в опит да даде тласък на замиращия нормандски процес - форум, който събра Париж, Берлин, Москва и Киев в опит да отговори на нахлуването на Русия в Източна Украйна. Киев обвини Русия, че ефективно се е отказала от процеса.

Междувременно външните министри на ЕС също трябва да дадат политическа подкрепа на разширяването на санкциите срещу Беларус в понеделник. Авторитарният президент на Беларус Александър Лукашенко е обвинен, че е довел мигранти от Ирак, Сирия и други страни до границата с Полша, за да предизвикат криза, която лидерите на ЕС осъждат като „хибридна атака“.

Според Кулеба ЕС трябва да разглежда настоящата криза на границата с Беларус и заплахата на Русия срещу Украйна като продължаващи, свързани заплахи. „Когато виждаме мигранти, използвани като оръжие, когато виждаме дезинформация, използвана като оръжие, когато виждаме газ, използван като оръжие, и войници и техните оръжия… това не са отделни елементи“, казва той.

„Всички те са част от широка стратегия за разбиване на Европа. Трябва да гледаме на всичко, което се случва на изток от границата на ЕС и вътре в ЕС като част от общи усилия. Това не са отделни събития, които се провеждат“, посочва още той.

Западното разузнаване предполага „висока вероятност за дестабилизиране“ на Украйна от Русия още тази зима, след като Москва събра над 90 хил. войници на границата си, според заместник-министъра на отбраната на Киев Ханна Маляр. Тя коментира пред FT през почивните дни, че докато интерпретациите на западното разузнаване „се нуждаят от допълнително обсъждане“, те подчертават „високата вероятност от ескалация на ситуацията“.

На въпроса дали рискът от руска военна агресия е по-висок, отколкото през последните години, тя коментира, че „информацията на нашите [служби на военното разузнаване] съвпада с информацията на страните партньори за високата вероятност от дестабилизиране на ситуацията в Украйна тази зима“.

Маляр допълва, че заключенията на съюзниците се основават не само на информация за броя на руските войски по украинската граница, което предполага, че Вашингтон разполага с допълнителни разузнавателни данни за намеренията на руския лидер Владимир Путин.

Киев изчислява, че Русия е разположила до 114 хил. души на север, изток и юг от Украйна, вкл. около 92 хил. сухопътни войници, а останалите във въздушните и морските военни сили, според Кирило Буданов, началник на военното разузнаване на Украйна.

САЩ се опасяват, че последните движения са по-сериозни от тези през пролетта, когато Москва събра също около 100 хил. войници на границата за непланирано учение.

Путин коментира пред държавната телевизия през почивните дни, че Москва е загрижена за необявените учения на НАТО в Черно море с участието на „мощна военноморска групировка“ и самолети, носещи стратегически ядрени оръжия, които според него представляват „сериозно предизвикателство“ за Русия.

Путин допълва, че е предупредил своето министерство на отбраната да не провежда свои собствени непланирани учения в региона и ги е ограничил до придружаване на самолети и кораби на НАТО, защото „няма нужда да се влошава допълнително ситуацията“.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза пред репортери в петък, че САЩ се страхуват от повторение на ранната фаза на конфликта след прозападната революция в Киев през 2014 г., когато Русия анексира Крим и разпали прокси сепаратистка война в региона на Донбас, която взе над 14 000 жертви.

Въпреки че Русия винаги е отричала участието си в конфликта, московската армия се намеси, за да подкрепи украинските сепаратисти с войски, логистика и оборудване по време на активната фаза на войната и продължава да ръководи сепаратистките сили според САЩ и страните от ЕС.

Преговорите за прекратяване на конфликта съгласно мирния план от Минск от 2015 г., подготвен с френско и германско посредничество, замряха до голяма степен заради отказа на Русия да върне контрола на Украйна над границата и нежеланието на Киев да даде автономия на сепаратистките фракции в своята конституция.

Министерството на външните работи на Франция заяви тази седмица, че Русия е отказала да проведе среща на министерско ниво с Украйна и Германия за обсъждане на мирния процес в Донбас.