Какво да правят САЩ с руския ултиматум?

„Напуснете предната ни веранда. Напуснете предния ни двор. И не влизайте в задния ни двор“. Това може да звучи като грубо резюме на двата проекта на споразумения за сигурност, които заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков представи миналата седмица като цената на Русия за разрешаване на кризата, създадена от онези 100 000 руски войници по границите с Украйна, пише в свой коментар в сайта си Патрик Бюканън, известен американски консервативен политик, коментатор и автор.

Исканията на Рябков изглеждат като практически ултиматум, предназначен да бъде отхвърлен от САЩ и НАТО и да предостави на Москва претекст за нахлуване и окупация на част или на цялата територия на Украйна.

В цитирания от БГНЕС анализ Бюканън, който е бил съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън, изрежда и максималистките руски искания:

Писмени гаранции от страна на НАТО, че няма да приеме в 70-годишния съюз от времето на Студената война повече бивши съветски републики, а именно Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан.

Нападателните оръжия трябва да бъдат държани далеч от държавите, които граничат с Русия. А САЩ и Русия трябва да държат военните си кораби и стратегическите си бомбардировачи далеч от територията на другата страна. САЩ трябва да се откажат от изграждането на военни бази в някоя от петте "станове" - централноазиатските държави, които някога са били част от СССР. НАТО трябва да изтегли военната инфраструктура, която е разположила в източноевропейските държави след 1997 г.

Тази дата е важна. Защото едва през 1999 г. Полша, Унгария и Чешката република се присъединяват към НАТО. А присъединяването на Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Словакия и Словения стана едва през 2004 г.

Русия призовава за създаване на зона за сигурност около границите си, която да включва цялата територия на бившия Съветски съюз и извън него, където военните бази на САЩ и НАТО да бъдат забранени.

Фактът, че исканията на Рябков са конкретни и публично оповестени, предполага, че те трябва да се приемат сериозно и зад тях стои руският президент Владимир Путин. Заместник-министърът на външните работи призовава за незабавни преговори по тези договори за сигурност, които да започнат в Женева.

Преди да отхвърлят директно тези руски искания, САЩ трябва да се вгледат внимателно дали не съществуват някои въпроси, по които е възможен компромис и може да се намери общ език, за да може кризата в Украйна да бъде неутрализирана, коментира още Бюканън.

Според високопоставен американски служител „в тези документи има някои неща, които руснаците знаят, че ще бъдат неприемливи ... но има и други неща, по които сме готови да работим и които заслужават обсъждане“.
С предупреждението на президента Джо Байдън към Путин за „строги икономически санкции" в случай на нахлуване на Русия САЩ вече дадоха знак, че изключват възможността за война и ограничават отговора на Вашингтон до невоенни средства.
Британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че Великобритания също няма да изпрати войски в защита на Украйна, ако Русия нахлуе, тъй като Украйна не е член на НАТО.

Нито САЩ, нито НАТО ще воюват заради Грузия, за да потвърдят претенциите ѝ към Абхазия и Южна Осетия, както стана ясно през 2008 г. През август президентът Джордж У. Буш не се помръдна, докато Русия на Путин изхвърляше нахлулите грузинци от Южна Осетия.

„Отново повтарям, че Америка няма да воюва за Грузия или Украйна. Доказахме го с бездействието си по време на руско-грузинската война през 2008 г., по време на кризите в Крим и Донбас през 2014 г. и по време на кризата в Украйна през 2021 г. Така че защо да не намерим начин да пренесем тази реалност, за да предотвратим руско нахлуване в Украйна и война, която Киев със сигурност ще загуби“, пита още анализаторът.

Ако Украйна и Грузия няма да бъдат приети в НАТО или няма да получат военни гаранции по член V, защо да не се каже публично сега?

Това, което се случва днес, е, че след десетилетия на преместване на НАТО на изток от река Елба към балтийските държави и границите на самата Русия, пилетата на разширяването на НАТО се прибират у дома.

След края на Студената война НАТО удвои размера си.

Сега имаме неизпълнени военни гаранции от страна на САЩ и НАТО за 28 държави от другата страна на Атлантическия океан, някои от които са малки държави дълбоко в Източна Европа, в самата сянка на Русия, най-голямата държава на земята.

Не е далеч денят, в който САЩ ще трябва да преразгледат и отхвърлят ангажиментите от Студената война, които датират от 40-те и 50-те години на миналия век и изискват от нас да воюваме с ядрена сила като Русия за страни, които нямат нищо общо с нашите жизнени интереси или националната ни сигурност.

Призивът на Рябков за преговори между САЩ и Русия в Женева може да бъде мястото, където да се започне публична преоценка на ангажиментите ни от Студената война.

За всички отстъпки, които правим по отношение на неразширяването на НАТО в Украйна и Грузия, можем да поискаме реципрочни руски отстъпки. Нови споразумения за въоръжаване, които да ограничат американските и руските ракети в Европа и да ограничат броя на въздушните и морските операции на САЩ и Русия в близост до границите на нашите държави, изглеждат предмет на преговори.

Една руско-украинска война, която Киев почти сигурно би загубил, би се оказала катастрофа и за двете държави.

Победител ще бъде Китай. Защото при такава война Русия няма да има към кого да се обърне като към икономически, политически и стратегически партньор. А интересите на САЩ не се обслужват от укрепването на съюза между Пекин и Москва.