Пазарът на акции в САЩ е твърде тясно фокусиран

Широчината на фондовия пазар е мярка за здравето му, като колкото по-широк е, толкова по-добре. Така че стесняването на неговия фокус, както видяхме наскоро, често е червена лампичка, както за целия пазар, така и за любимците на момента, пише за Bloomberg Гари Шилинг, президент на едноименна консултантска компания и регистриран инвестиционен съветник.

Десетте най-големи акции по пазарна капитализация представляват 30% от общата стойност на американския индекс S&P 500, а пет - Apple, Microsoft, Nvidia, Alphabet и Tesla - отговарят за около една трета от 27-процентния ръст на индекса през 2021 г. Накратко, ако нещо се обърка с тези шепа акции, всеки може да загази.

Както всички знаем, дърветата не растат до небето. Инвестиционната компания Dimensional Fund Advisors проучи съдбата на акциите, след като станат част от 10-те най-големи в S&P 500. Тя установи, че през десетилетието преди да се присъединят към клуба, те побеждават пазара с 10 процентни пункта годишно като възвръщаемост. Въпреки това ентусиазмът на инвеститорите, който е тласнал акциите към тази елитна категория, често е бил прекален и те се представят по-лошо от пазара с 1,5 пункта през следващото десетилетие.

Ако това не е достатъчно тревожно, съотношение цена/печалба на топ десетте акции в S&P 500 през ноември беше с 68% по-високо от средното им през последните 25 години, според JPMorgan Asset Management. А този четвърт век включваше годините на технологичния балон от края на 90-те години.

В повечето периоди на прекомерни спекулации по-слабите светлини са първите, които угасват преди бедите да застигнат лидерите. На технологичната арена, фирмата за фитнес оборудване Peloton Interactive спадна със 76% през 2021 г., онлайн платформата за препродажба Poshmark се срина с 81%, а образователната компания Chegg се понижи с 66%. Тези и други така наречени „домашни” компании, не са непременно насочени към фалит, но през 2020 г. акциите им скочиха много повече, отколкото бе оправдано от ръста на продажбите и печалбите им.

Разбира се, много инвеститори в акции обичат да влагат парите си в акции „едно решение“, както ги наричаха в началото на 70-те години. Това бяха компании с печалби, които се очакваше да растат толкова бързо и стабилно, че инвеститорите трябваше да вземат само едно решение - да ги купуват - тъй като никога нямаше да се наложи да бъдат продадени. Но няма такова нещо като безплатен обяд. Акциите „едно решение” в крайна сметка достигнаха до точката, в която имаше само един път - надолу.

Тогава инвеститорите се фокусираха върху това, което беше известно като групата акции Nifty Fifty (50 акции, предпочитани от институционалните инвеститори – бел. прев.) Клубът обаче се сви до точката, в която инвеститорите се концентрираха върху вериги за хамбургери (McDonald’s), увеселителни паркове (Disney), камери (Polaroid) и каравани (Winnebago). По това време написах, че ограничавайки фокуса си върху бляскавите акции, инвеститорите реално очакват големи проблеми за широката икономиката, които игнорират. Тъй като рецесията от 1973-1975 г. и мечият пазар се разгръщаха, инвеститорите взеха второ решение, разпродавайки Polaroid, като премахнаха приблизително една нула от цената на акциите й - спад от 140 долара за брой до 15.