Германия върви по пътя към дефицитите по текущата сметка

Интелектуалният контекст на германската политика също имаше значение. Хор от германски икономисти, възпитани в свръх консервативната (и като цяло антикейнсианска) ордолиберална традиция (според която държавата съблюдава резултатите от свободния пазар да не се отклоняват от теоретичния му потенциал – бел. прев.), пренебрегнаха чуждата критика към излишъците. Те твърдяха или че правителството не може да направи нищо, за да коригира дисбалансите, или дори че излишъците са нещо добро - признак на германска доблест и енергичност.

В наши дни всичките четири фактора - ограничаването на заплатите, излишните спестявания, оскъдните инвестиции и ордолибералният инат - се променят. Работниците настояват за по-високо заплащане, особено след като инфлацията се ускорява далеч отвъд това, което германците могат да толерират. Минималната заплата (която Германия въведе едва през 2015 г.) току-що се повиши от 1 януари - до 9,82 евро - и ще се покачи отново на 1 юли. Шолц обеща да я увеличи до 12 евро възможно най-скоро.

Някои от тези увеличения най-накрая и заслужено отразяват повишаването на производителността на германските работници през предходните години. Но те също така ще лишат от конкурентно предимство някои видове износ. Едновременно с това, тъй като служителите изкарват повече пари, те ще харчат повече за неща, включително внос.

Същата логика важи и за вътрешните инвестиции, които дълго време се смятаха за оскъдни. Коалицията на Шолц от социалдемократи (SPD), екологични Зелени и пропазарни свободни демократи (FDP) е съгласна, че трябва да бъдат изразходвани огромни суми за декарбонизиране и дигитализиране на икономиката. SPD и Зелените инстинктивно искат държавата да ръководи този инвестиционен тласък; FDP предпочита компаниите да го правят. Така или иначе парите ще потекат като реки.

Прословутите германски спестявания може дори да не са достатъчни, за да финансират това. Германия е силно застаряващо общество, в което големи възрастови групи ще започнат да се пенсионират след няколко години, когато ще започнат да харчат каквото са спестили. И цялата страна ще осъзнае, че търговските излишъци имат стойност само ако наистина можете да ги осребрите срещу неща - от ваканции в Тайланд до калифорнийски електромобили Тесла. Германците ще намалят нетните си активи в чужбина, за да консумират, което ще породи дефицити.

Дори икономистите в страната могат да приветстват тази тенденция - заради самата смяна на поколенията сред тях. Старите ордолиберали се оттеглят и отстъпват място на по-млада група, често обучавана в англо-американски университети и сравнително толерантна по отношение на парите. Можем да кажем довиждане на швабската спестовна домакиня и добре дошъл на широко харчещия германски потребител.