Опитът на Путин да контролира миналото следва модела на Си Дзинпин

"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." Джордж Оруел пише това в края на 40-те години на миналия век, но откъсът от „1984” (класическата антиутопия на прочутия английски писател - бел. прев.) е идеално описание на това как лидерите на Русия и Китай, Владимир Путин и Си Дзинпин, се отнасят към историята, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Върховният съд на Русия затвори „Мемориал”, организация, основана през последните години на Съветския съюз, за ​​да записва и пази паметта на жертвите на сталинизма. В Хонконг местните университети се поклониха на централното правителство на Китай, премахвайки от кампусите статуи в памет на клането на площад Тянанмън през 1989 г. През десетилетията след деколонизацията си през 1997 г. Хонконг беше бастион на свободата на словото в рамките на Китайската народна република, но тази ера вече окончателно приключи.

Закриването на „Мемориал” се усеща като повратна точка за цяла Русия. При цялата бруталност на путиновия режим, Русия доскоро позволяваше значително повече възможности за политическо несъгласие, отколкото Китай. Противниците на Путин демонстрираха масово по улиците през 2012, 2019 и 2021 г. Този вид открита критика към Си Дзинпин отдавна е немислима в континентален Китай.

Отношението към историята на двете страни също е различно. Портрет на Мао Дзедун, лидер на комунистическата революция в Китай, гледа към площад Тянанмън, а статуите му са поставени в кампуси в Пекин и Шанхай. Но за да видя статуя на Йосиф Сталин в Москва, трябваше да посетя парка със социалистически паметници, където намерих каменна глава на бившия съветски диктатор.

През 2017 г. самият Путин откри паметник на жертвите на сталинизма в Москва и поднесе цветя. Главният оперативен директор на „Мемориал” приветства този жест. Но сега прокурорът по делото, което обяви организацията извън закона, се оплаква, че тя „ни кара да се разкайваме за съветското минало, вместо да помним славната му история“.

Наблюдателите в Русия гледат на затварянето на Мемориал като умишлен ход към китайски нива на цензура и контрол. Александър Баунов от московския център „Карнеги” каза пред Ню Йорк Таймс: „това е истинска промяна към китайския подход спрямо историята“, в който „грешките“ на Мао или Сталин се признават, но се третират като дребни петна в иначе славни периоди. Григорий Явлински, опозиционния политик ветеран, твърди, че това е преломната точка между авторитаризма и тоталитаризма.