Мръсният въздух е отговорен за 1,8 млн. повече смъртни случая по света през 2019 г.

Замърсяването на въздуха е отговорно за около 1,8 млн. повече смъртни случая изобщо и близо 2 млн. случая на астма сред децата през 2019 г. в световен мащаб, според две проучвания, публикувани в списание The Lancet Planetary Health.

Проучванията, публикувани в четвъртък (6 януари), подчертават „постоянната нужда“ от стратегии за подобряване качеството на въздуха и намаляване излагането на вредни емисии, пише онлайн изданието Euractiv.com.

Най-уязвими са възрастните хора и децата, допълва медията.

Едно от проучванията установява, че 2,5 млрд. души – около 86% от хората, живеещи в градски райони по света, са изложени на нездравословни нива на фини прахови частици. Това е довело до над 1,8 млн. допълнителни смъртни случая в градовете в световен мащаб през 2019 г.

Друго проучване установява, че близо 2 млн. случая на астма сред децата по света са свързани със замърсяването на въздуха с азотен диоксид (NO2) заради трафика. Два от всеки три от тези случаи е в градовете, сочат данните.

Междувременно Европейската комисия (ЕК) подготвя законодателно предложение за преразглеждане на стандартите на ЕС за качество на въздуха, за да ги приведе в по-тясно съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Инициативата ще бъде част от водещата екологична политика на ЕС, Европейския зелен пакт, който се планира да бъде приет през втората половина на 2022 г.

Стандартите на ЕС за качество на въздуха в момента изостават спрямо препоръките на СЗО. Някои страни членки на блока обаче дори и тях не са изпълнили.

По отношение на азотния диоксид граничната стойност за средногодишни концентрации е 40 мкг/куб. м - ниво, което постоянно се превишава в градските райони на няколко държави членки. Поради това ЕК има образувани 14 дела за нарушения срещу 13 страни от ЕС и Обединеното кралство.

Между 1990 г. и 2019 г. броят на преждевременните смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха, в страните от ЕС намалява от около 1 млн. годишно до приблизително 350 хил. годишно.

Праховите частици (PM) са често срещан прокси индикатор за замърсяването на въздуха. Първото проучване се фокусира върху частици с диаметър 2,5 микрона или по-малко (≤PM2,5), тъй като по-малките частици представляват повишен риск за здравето. Поради размера си те могат да проникнат през белодробната бариера и да навлязат в кръвообращението. Това увеличава риска от развитие на сърдечно-съдови и респираторни заболявания и рак на белия дроб.

СЗО информира, че „има тясна, количествена връзка между излагането на високи концентрации на микрочастици и повишената смъртност или заболеваемост както ежедневно, така и с течение на времето“.

Хората в градовете дишат нездравословни количества прахови частици всеки ден. „По-голямата част от световното градско население все още живее в райони с нездравословни нива на PM2,5“, казва Вероника Содърланд от университета „Джордж Вашингтон“ и водещ автор на изследването.

Глобалните насоки на СЗО имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на PM2,5, като средната годишна стойност на PM2,5 е пет мкг/куб.м. Според едно от проучванията средната концентрация на PM2,5 в 13 хил. града в световен мащаб е седем пъти по-висока – 35 мкг/куб.м през 2019 г., без промяна от 2000 г.

Въпреки че средните глобални концентрации на PM2,5 в градовете са постоянни по време на провеждането на самото изследване, в европейския регион се наблюдава спад през последните две десетилетия.

Директивата за националните тавани на емисиите (NEC) на ЕС, приета през декември 2016 г., постави по-строги ограничения за петте основни замърсители в Европа, включително PM2,5 и NO2. Директивата е поставила за цел 49% намаляване на PM2,5 и 63% намаляване на азотните оксиди между 2005 и 2030 г. Целта е да приведе качеството на въздуха в съответствие с насоките, публикувани от СЗО.

Пътят към положителните въздействия върху здравето от по-чистия въздух обаче е дълъг. „Избягването на голямото бреме за общественото здраве, причинено от замърсяването на въздуха, ще изисква стратегии, които не само намаляват емисиите, но и подобряват цялостното обществено здраве и намаляват уязвимостта“, казва Содърланд.

Второто проучва разкрива, че концентрациите на азотен диоксид също намаляват в Европа. Изследователите обаче са категорични, че трябва да се направи повече, за да се защити респираторното здраве на децата.

„Дори и с тези подобрения, настоящите нива на NO2 допринасят значително за заболеваемостта от педиатрична астма. Намаляването на замърсяването на въздуха трябва да бъде критичен елемент от стратегиите за обществено здраве на децата“, посочва Сюзън Аненберг от университета „Джордж Вашингтон“ и съавтор на второто проучване.

Астмата засяга 30 млн. европейци и една четвърт от европейските деца, което представлява предизвикателство за здравето и икономиката. Общата цена на астмата в Европа е 17,7 млрд. евро годишно, а загубата на производителност поради лошия контрол на астмата от страна на пациентите се оценява на 9,8 млрд. евро годишно.

Проучването разкрива, че през 2019 г. са регистрирани близо 2 млн. нови случая на педиатрична астма, свързани с азотен диоссид. Приблизително два от три от тези случаи са заради азотните оксиди в градовете, обхванати в проучването.