Бизнес лидерите трябва да играят по-стойностна политическа роля

Западният свят е изправен пред две кризи: срив на доверието в демократичната политическа система и планетарна заплаха за околната среда. Първата изисква подновяване на общата цел у дома. Втората изисква и споделена глобална цел. Това са неща, които бизнесът не може да осигури. Вместо това ще е необходима ефективна политика. Голям въпрос е дали бизнесът ще успее да насърчи необходимите политически решения, или просто ще създаде политически проблеми, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Малък проблясък относно политиката идва от доклад, публикуван от Центъра за бъдещето на демокрацията в Кеймбридж, озаглавен „Голямото пренареждане“. От проучвания на общественото мнение в 27 държави, включително всички западни демокрации, се заключава, че пандемията е засилила доверието в правителствата и значително е накърнила това към популистите. Но досега тя не е увеличила подкрепата за демокрацията. Това е най-малкото умерено обнадеждаващо. Доверието в правителството е необходимо условие за действие, особено когато, както в случая с околната среда, това означава жертви. 

Голям въпрос обаче е къде се вписва бизнесът. Това е особено подходящ въпрос тази седмица, когато Световният икономически форум, организация, която обединява световните бизнес лидери, се среща, макар и виртуално.

Бизнесът работи в рамките на система: пазарен капитализъм. Тази система сега е доминираща в световен мащаб, поне в икономическата област. Това важи дори в днешния Китай. Същността на капитализма е конкуренцията. Това има дълбоки последици: състезаващите се организации, преследващи печалбата, са по същество аморални, дори и да спазват закона. Те няма да правят с охота неща, които са нерентабилни, колкото и социално желани да са, и няма да се откажат да правят други, които са изгодни, колкото и да са социално нежелани. В противен случай конкуренцията ще ги избута, а и техните акционери могат да се разбунтуват. Да бъдеш или да се преструваш на добродетелен може да донесе ползи за една компания, но други могат да се справят добре само като са по-евтини. Обществото - на местно, национално и глобално ниво - трябва да създаде рамката, в която бизнесът работи. Това важи във всички измерения - трудово право, социално осигуряване, регионална политика, финансово регулиране, политика по конкуренцията, политика за иновациите, подкрепа за фундаментални изследвания, реагиране при извънредни ситуации, околна среда и т.н.

Какво може да означава това е темата на скорошен брой на Оксфордския преглед на икономическата политика относно капитализма, който съдържа есета, които се впускат в предизвикателно изследване на икономиката на съвременния капитализъм. Най-важното е, че основите, върху които капитализмът се е развил през последните десетилетия, са съмнителни и донесоха някои силно изкривени резултати. Това е наистина важен брой (в който и аз участвах).

Особено важни са есетата на Анат Адмати от Станфорд и Мартин Хелвиг от Института Макс Планк. И двамата разглеждат ролята на бизнес лидерите като влиятелни, но заинтересовани гласове при определянето на публичната политика в областта на корпоративното право, правото за конкуренцията, данъчното облагане, финансовата регулация, регулирането на околната среда и много други аспекти. Те и други автори посочват, че резултатът е появата на система за опортюнистично извличане на лобистки облаги от законодателите, която създава незастраховаеми рискове за мнозинството и огромни награди за малцина. Това от своя страна изигра голяма роля за подкопаването на доверието в демокрацията и увеличаването на подкрепата за популистите.