Бизнес лидерите трябва да играят по-стойностна политическа роля

Най-важното е, че това разрушава наивната идея, че е възможно да се отдели ролята на максимизиращия печалбата бизнес от тази на политиката при определянето на „правилата на играта“, както гласи известната препоръка на Милтън Фридмън. Бизнесът използва влиянието си, за да определи правилата, при които след това оперира. Това не е единственият глас, разбира се, но разполага с много ресурси. Той е особено влиятелен в САЩ, несравнимо най-важната западна страна.

Резултатите са форма на капитализъм, която, при цялото си несъмнено икономическо превъзходство над алтернативните системи, създава изключително неравномерно разпределение на баницата и прехвърля неуправляеми рискове върху обикновените хора. Резултатът е днешната политика на тревога и гняв. Финансовата криза от 2007-2012 г. изигра голяма роля за разпалването им, тъй като десетки милиони невинни хора пострадаха, докато институциите, чието поведение предизвика срива, бяха спасени. Това със сигурност е причината десните популисти, особено Доналд Тръмп, в крайна сметка да заменят по-традиционните консерватори.

Сега обаче пандемията създаде възможност за политика на компетентност и споделена цел. Това ни дава най-малкото шанс да се справим по-добре.

Вярвам, че има основание за съществена реформа на нашата форма на капитализъм, като същевременно се запази същността му на иновации и конкуренция. Това не би било безпрецедентно. Създаването на акционерното дружество с ограничена отговорност някога е било много противоречива иновация. Такава беше и създаването на социалното осигуряване. Днес обаче най-големият проблем според мен е връзката между бизнеса, обществото и политиката.

И така, ето въпроси, които бих предложил да си зададат бизнес лидерите, ангажирани със Световния икономически форум. Какво правя аз като влиятелен индивид, бизнес лидер и член на бизнес организации, за да повиша капацитета на моята страна и света за вземане на разумни решения в интерес на всички? Лобирам ли главно за специално данъчно и регулаторно третиране в своя собствена полза или подкрепям политически действия и дейности, които ще обединят хората в моята разделена страна? Готов ли съм да плащам данъците, които моят успех прави оправдани или използвам всяка вратичка, която ми позволява да насочвам печалби към данъчни убежища, които не са допринесли с нищо за нашия успех? Какво правим аз, моят бизнес и организациите, от които съм част, за да обезкуражим онлайн вредите, корупцията, прането на пари и други форми на опасна и реално престъпна дейност? Какво правя, за да подкрепя законите, които ще вменят отговорност у измамните бизнес организации и техните лидери? И преди всичко какво правя, за да укрепя политическите системи, от които зависи успешното колективно действие?

Пандемията донесе много уроци. Но може би най-важният е какво може да се постигне, ако уменията на частния бизнес се обединят с публичните ресурси за преследване на спешни цели. Това е, което прави историята с ваксините толкова вдъхновяваща (а реакцията на антиваксърите толкова депресираща). Бизнес лидерите са рационални хора начело на важни институции. Те трябва да оценят необходимостта от укрепване на нашия капацитет за вземане на разумни колективни решения. Харесва ни или не, бизнес лидерите са мощни играчи в нашата крехка демократична политика, а също и при глобалното вземане на решения. Те трябва да приемат тази роля сериозно и да я изиграят достойно и отговорно. Въпреки цялата реторика, която чуваме, все още не сме свидетели на това.