Младите британски мениджъри са по-отворени за четиридневна работна седмица

Това е въпреки факта, че голямото мнозинство в обществото смята, че четиридневната седмица ще повиши производителността, като същевременно ще направи служителите по-щастливи и по-лесни за задържане.

Но аз все пак подозирам, че не след дълго четиридневната седмица ще започне да се разпространява по-масово. Защо? Тъй като по-младите мениджъри се интересуват много повече от идеята, отколкото по-старите лидери, които са на път да заменят.

На близо 80% от висшите мениджъри на възраст под 35 години им се нрави мисълта за приемане на четиридневна седмица в сравнение с 56% от тези на възраст 55 или повече години, показват данните на Chartered Management Institute.

Тази възрастова разлика е видна и в проучването Be The Business, което показа също така, че жените шефове са малко по-склонни към по-кратката седмица от мъжете: 64 срещу 57 процента.

Със сигурност тя работи добре за Рейчъл Гарет, 40-годишният управляващ директор на CMG Technologies, високоспециализиран бизнес за леене на метал под налягане в Съфолк. Компанията постави персонала си от 30-ина служители на четиридневна седмица през 2015 г., без намаляване на заплащането, с надеждата, че ще го поддържа доволен.

„За нас задържането на персонала и поддържането му щастлив е от решаващо значение“, ми каза Гарет наскоро, добавяйки, че оборотът се е увеличил с 25 процента от началото на по-кратката седмица, докато печалбите са скочили с 200 процента.

Тя не смята, че това се дължи изцяло на четиридневната седмица, но вярва, че е оказала значително влияние.

Интуитивно, все още изглежда трудно да си представим как преминаването към четиридневна седмица може да е от полза за бизнеса, въпреки нарастващия изследвания, които сочат, че може. Но интуицията може да греши.

Някога смелата идея за уикенд възниква, след като индустриалната революция поставя началото на неистова работа във фабриките, която оставя работниците в състояние на постоянно изтощение. Както британският анализатор Джеймс Планкет разказва в книгата си End State, прогресивните работодатели тогава са открили, че по-малкото работни часове зареждат с енергия работниците, което води до по-висока производителност и обща продукция.

Може би не е толкова трудно да си представим, че работниците, „прегорели” от днешната революция в технологиите, биха могли да бъдат по-продуктивни, ако двудневният уикенд стане тридневен.