Обратната връзка между лихвите и акциите май е само на теория

На следващо място е фактът, че лихвените проценти като цяло са по-ниски в други развити страни, и то от години. Но ниските лихви не успяха да стимулират чуждестранните фондови пазари, които не са се покачили много след финансовата криза, както може да потвърди всеки разочарован инвеститор с глобално диверсифицирано портфолио от акции.

Но може би най-голямата причина за скептицизъм е, че и трите посочени случая за негативна корелация след спукването на дотком балона включват понижаване на лихвените проценти и покачване на акциите. Ако лихвите и акциите наистина се движат противоположно, това трябва да работи и в двете посоки, а рядко се случва. По мои сметки Фед е предприел 13 кампании за повишаване на лихвите от 1954 г. насам. Вместо да потопи пазара, индексът S&P 500 се е повишавал в 11 от тези случаи, със средна печалба от 14% без дивидентите.

Двете изключения са кратка кампания за вдигане на лихвите през 1971 г., при която пазарът спада с 2%, и по-дълга скоро след това - от 1972 до 1974 г., при която пазарът се срива с 26%. Последният епизод обаче съвпада с петролно ембарго, което тласка икономиката в дълга рецесия, така че е трудно да се каже доколко може да обвиняваме покачилите се лихвени проценти за пазарните разпродажби.

Логично е акциите предимно да се повишават по време на вдигане на лихвите от Федералния резерв. Фед обикновено го прави, когато икономиката върви добре, което е положително за акциите. Всъщност 11 от въпросните 13 кампании на Фед за повишаване на лихвите са по време на процъфтяваща икономика. Двете изключения са през 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато Фед беше принуден да се бори с развихрилата се инфлация чрез по-високи лихви въпреки слабата икономика. В един от тези случаи фондовият пазар също се повиши, макар и недостатъчно, за да компенсира по-високата инфлация.

70-те години на миналия век бяха изключение и в друг смисъл. По-високата инфлация по-често се свързва със силна икономика, отколкото със слаба, което е една от причините комбинацията от висока инфлация и слаба икономика (стагфлация – бел. прев.) през 70-те да е толкова запомняща се. Погрешно е обаче да се предоверяваме на този опит. Ако инфлацията продължава да е гореща, това вероятно е защото икономиката е силна, както беше през по-голямата част от пандемията. А ако икономиката се препъне, вероятно инфлацията ще се снижи, премахвайки необходимостта от продължителна кампания за повишаване на лихвите.

Така че не приемайте, че планът на Фед за вдигане на лихвите е лош за фондовия пазар. По-голям е шансът пазарът да пренебрегне действията на централната банка.