Защо производителите на петрол и газ от САЩ не разрешават енергийната криза?

На фона на руската инвазия в Украйна цените на суровия петрол скочиха над 100 долара за барел, а средната цена на американския бензин надхвърли 4 долара за галон. Местното производство на петрол обаче почти не е помръднало през последните две години и остава под 12 милиона барела на ден, с 10-15% под максимума преди пандемията, пише за Wall Street Journal Пол Тайс, професор по финанси от бизнес училището Стърн към Нюйоркския университет.

Общият брой на петролните платформи в САЩ се възстанови само до приблизително 75% от неотдавнашния пик през март 2020 г. Големите шистови производители в САЩ, особено тези в Пермския басейн на Тексас, имат цена на петрола, при която излизат на печалба от 30 долара за барел, така че защо американското предлагане не отговаря на ценовите сигнали от глобалния пазар?

На първо място американската шистова индустрия бе събудена относно своя бизнес модел през 2020 г. Тогава комбинацията от битка за дял на петролния пазар в ОПЕК+ и пандемичните блокади за кратко направи цените на суровия петрол отрицателни и унищожи енергийния сектор, тласкайки повече от 100 северноамерикански петролни и газови компании към фалит до края на годината.

Почти всяка американска енергийна компания прие необходимостта от ограничаване на капиталовите разходи и генериране на свободен паричен поток вместо просто да разширява производството. Новата реалност в производството бе за нулев или лек (до 5%) растеж, като от първостепенно значение бе вместването в рамките на паричния поток. Тази фискална дисциплина се запази през 2021 г., дори когато цените на суровия петрол се удвоиха, и продължава да е в сила въпреки скока на цената с около 30 долара за барел от началото на 2022 г.

Миналата година енергетиката се възстанови от ужасната 2020 г. и се превърна в най-добре представящия се сектор на пазарите на акции и дълг в САЩ. Екипите за управление на енергийните компании не искат да разклащат тази лодка особено предвид регулаторните облаци, надвиснали над индустрията.

Самоналоженият таван върху съвкупните обеми на петрол в американската индустрия се подхранва от перспективата за ограничени растеж на сондажите и достъп до пазара през следващите години, където влизат в игра политиките на администрацията на Байдън срещу изкопаемите горива.

Американските производители на петрол и газ трябва да разширят капацитета си за сондажи и да предвидят експанзия по-далеч в бъдещето, тъй като Белия дом на Байдън отменя или бавно активира договорите за наем на федерални земи, докато отчуждава парцели за национални паметници. Администрацията също така се възползва от законите за околната среда и застрашените видове, за да ограничи сондажите върху частна земя. Нови енергийни инфраструктурни проекти – включително междущатски тръбопроводи и съоръжения за износ на втечнен природен газ – подлежат на глобален климатичен тест, данък за социалната цена на въглеродните стандарти и тези за екологична справедливост. Всичко това ще има смразяващ ефект върху новите проекти и допълнително ще засили консолидацията в индустрията.