Защо производителите на петрол и газ от САЩ не разрешават енергийната криза?

Основният риск за индустрията през следващото десетилетие не е потенциалът търсенето на петрол и газ да намалее поради световния енергиен преход извън изкопаемите горива. Рискът е във високата вероятност от повече тесни места във веригата за доставки на енергия, създадени от държавни служители. Сценарий с ограничени доставки би бил „бичи“ за цените на петрола, давайки на производителите още по-голям стимул да държат запасите от въглеводороди в земята, за да ги произвеждат и реализират на по-високи цени в бъдеще. Както се видя от четирите законово парализирани години на администрацията на Тръмп, дори републиканците да си върнат Белия дом през 2024 г., няма да се промени много по отношение на неумолимия поход към 2030 г., годината на климатичния екстаз, определена от ООН.

Американските енергийни компании започнаха да осъзнават заплахата, която теорията за предизвиканото от човека изменение на климата представлява за индустрията. След подписването на Парижкото споразумение през 2015 г. световната цел за намаляване на въглеродните емисии предостави морално оправдание за всеобхватна регулаторна атака.

Последният фронт е движението за устойчиви инвестиции, обхващащо Wall Street, чиито действия за климата са негова основна цел в областта на околната среда, социалната сфера и управлението. Американските и европейските финансови регулатори налагат задължителни стандарти за отчетност относно устойчивостта. Това е първата стъпка към отсяването и изключването на политически некоректни индустрии като петрола и газа от инвестиционни портфейли. Тъй като преплетените помежду си движения за климата и устойчивостта ще набират скорост до 2030 г., пазарите на заеми и капитали вероятно ще станат по-враждебни към традиционната енергия.

Американските шистови компании ще трябва да гарантират способността си да се самофинансират от операции и да работят с по-малко дълг, за да намалят зависимостта си от финансирането на банковата система и институционалните инвеститори. Следователно доктрината за корпоративната устойчивост предоставя още един силен аргумент за енергийните компании в САЩ да поддържат статуквото на бавен или никакъв растеж на производството и да продължат да живеят в рамките на паричния поток в дългосрочен план.

По ирония на съдбата всички защитни мерки, които сега се предприемат от шистовата индустрия на САЩ, я правят по-привлекателна - и устойчива - от инвестиционна гледна точка. В допълнение към производствената и разходната дисциплина и по-високите цени на енергията някои шистови играчи се сливат, за да натрупат критична маса, както в оперативен мащаб, така и като капитализация на финансовия пазар.

И така, защо американските петролни и газови компании не произвеждат повече барели, за да помогнат за намаляване цените на петрола и бензина по време на глобален пазарен шок и висока вътрешна инфлация? Отговорът, както при всичко, което се върти около изменението на климата, е сложен.