Ковид прекъсна полезната тенденция за „посивяване“ на работната сила

Те вдигнаха възрастта за пенсиониране, за да се справят със страховете, че ще е трудно застаряващото население да бъде подкрепено от свиващия се дял на по-младите работници, което подхрани нарастването на по-възрастния персонал, което бе добра новина за работодателите в страна като Обединеното кралство. В съчетание с други тенденции при миграцията и дерегулацията на трудовия пазар за тях стана относително лесно да наемат нужните работници.

И тъй като много от тези работници бяха наясно колко лесно могат да бъдат заменени, те се съгласяваха на работни часове и условия, които бяха по-удобни за фирмите.

Пандемията промени картината. На безброй места сега работодателите са изправени пред остър недостиг на работна ръка, който спомогна за отмяната на полети, затварянето на ресторанти и празните хотелски стаи.

Би било грешка да обвиняваме за всичко това сивите „номади“, които се пенсионират щастливо по крайбрежията. Хората над 50-те също преживяха тежестта на пандемичните съкращения в много страни.

Една трета от хората във Великобритания, които бяха съкратени по време на пандемията, бяха на възраст 50 или повече години, отчита британският благотворителен център за по-добро стареене.

А съкращаването на лица над 50 години бе наполовина по-малко вероятно от повторното наемане по-млади работници по време на пандемията.

Не всички бяха достатъчно възрастни, за да отговарят на условията за държавна пенсия. Това беше катастрофално на индивидуално ниво. Но то също може да създаде големи проблеми за компаниите, които свикнаха с наличността на по-възрастни, опитни работници и нямат възможност за бързо обучение на нов персонал.

„Имаме изтичане на умения“, споделя Ник Галимор, директор по иновациите в Advanced, британска бизнес софтуерна група. Той прекарва много време в разговори с HR директорите и казва, че загубата на опитен персонал може да удари тежко даден бизнес.

Според него отговорът е компаниите да мислят повече за това как да привлекат и задържат такива работници.

Един от начините за това не би бил новост за всеки работодател, който е отделил дори само минута в изслушване какво искат служителите в момента: продължение на автономията, на която мнозина се радваха по време на пандемията.

Служителите от всички възрасти искат повече свобода на работното място. За някои по-възрастни може би никога не е имало по-добър момент да го постигнат.