Макрон получава шанс да оформи бъдещето на ЕС

Но пречките пред постигането на визията на Макрон остават огромни. Френският президент може да бъде очарователен и брилянтен, но също така арогантен и отблъскващ.

Макрон бързо се обижда и предава. Първият му мандат беше изпъстрен от ярки дипломатически спорове. През 2019 г. Франция изтегли посланика си от Италия в знак на протест срещу „неоснователни атаки и странни твърдения“ от италиански министри. По време на последната предизборна кампания Макрон нарече премиера на Полша Матеуш Моравецки „крайно десен антисемит“. Изключително необичайно е лидерите на ЕС да се атакуват помежду си по този начин – което хвърля сериозни съмнения относно способността на Макрон да обедини съюза.

Отношенията на френския президент със съюзниците извън ЕС също са остри. През 2021 г. Франция изтегли посланиците си от САЩ и Австралия (много за кратко) след тайното подписване на пакта им за сигурност (с Великобритания – бел. прев.) Аукус, който доведе до загубата на голям френски договор за доставка на подводници за Канбера. В Лондон Макрон се възприема като най-враждебно настроения към Великобритания лидер на ЕС.

В контраст с понякога напрегнатите му отношения с лидерите на съюзнически нации, Макрон започна неуспешна офанзива, предназначена да изгради връзки с руския президент Владимир Путин. В годините преди нахлуването на Русия в Украйна Франция предприе едностранен неуспешен опит за сближаване с Москва. Усилията на Макрон да остави вратата отворена за Путин - преди и след инвазията в Украйна - бяха посрещнати с презрение и подозрение от някои в Централна Европа.

Именно тези разделения по критичния въпрос за Русия и Украйна сега представляват най-голямата пречка пред визията на Макрон за Европа. В голяма част от Северна и Централна Европа Франция се смята за твърде вътрешно враждебна към мощта на САЩ и твърде силно желаеща евентуално помирение с Русия, за да бъде надежден стратегически лидер.

Бен Джуда от Атлантическия съвет твърди, че поради войната в Украйна много страни от ЕС сега са „по-склонни от всякога да допуснат Великобритания и САЩ“, когато се обсъжда европейската сигурност. Това ги кара да се страхуват от френското говорене за „стратегическа автономия на ЕС“. За подновеното значение на НАТО е показателен новият интерес на Финландия и Швеция (и двете членки на ЕС) за присъединяване към алианса.

Макрон има страхотна възможност да „изгради Европа“ през следващите пет години. Но успехът може да изисква нещо повече от блясък и енергия, както и качества, с които френският президент е по-малко известен - търпение и съпричастност.