Вятърът на промяната: Как вятърните турбини ще помогнат на климата и на Украйна

Планът на Европейската комисия (ЕК) REPowerEU и ангажиментът на Германия, Белгия, Нидерландия и Дания за изграждане на мащабен офшорен вятърен парк с капацитет от 150 гигавата (ГВт) променят играта в борбата за климата и европейската енергийна политика, пишат еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон и датският министър на климата Дан Йоргенсен за Euractiv.

В продължение на едно хилядолетие Северно море епицентър на военноморски конфликти – които започват още в епохата на викингите и се простират до двете световни войни. В наши дни обаче мощните ветрове, които циркулират над Северно море, могат да помогнат за осигуряването на мир, просперитет и енергийна сигурност в региона.

Тази седмица срещата на върха в Северно море беше свикана в град Есберг, разположен на датския бряг на Северно море.

Датският министър-председател Мете Фредериксен приветства председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, германския канцлер Олаф Шолц, холандския премиер Марк Рюте и белгийския премиер Александер де Кро, призовавайки за ускоряване на изграждането на офшорна възобновяема енергия. 

На срещата страните се ангажираха да разширят капацитета си за офшорна вятърна енергия до 65 ГВт до 2030 г. и на 150 ГВт до 2050 г. Това ще увеличи общия капацитет на офшорна вятърна енергия 10 пъти спрямо сегашните 15 ГВт.

Преди 31 години Дания построи Vindeby, първата в света офшорна вятърна ферма. Тя се състоеше от 11 турбини – всяка с мощност от 0,45 мегавата (МВт), които биха могли да осигурят електроенергия за едва 200 домакинства.

Днес технологията изглежда много различно. Всяка от най-модерните турбини може да генерира 30 пъти повече енергия и да осигури годишното потребление на 23 000 европейски домакинства.

След това ЕК разкри своя всеобхватен план за прекратяване на зависимостта от руската изкопаема енергия. Непростимото нахлуване на Русия в Украйна показа напълно ясно, че не можем да разчитаме на режим, който води война срещу невинен съсед и използва енергийните си ресурси като оръжие в процеса.

Прекратяването на тази уязвимост изисква както използване на по-малко енергия като цяло, така и осигуряване на доставки от други източници. Зеленият преход и възобновяемата енергия ще бъдат в основата на тази важна промяна.

Следователно планът на ЕК REPowerEU има ясен фокус върху ускоряването на използването на зелена енергия. За да се отключи огромният потенциал на офшорния вятър, планът ще направи процедурите по издаване на разрешителни в ЕС по-бързи и опростени.

Понастоящем може да са необходими до девет години, за да бъдат одобрени проекти за вятърна енергия в някои държави членки – време, с което не разполагаме. Предложението на Комисията ще помогне за облекчаване на административната тежест, премахване на неяснотите при прилагането на законодателството на ЕС и установяване на добри практики в държавите членки.

Преди руската инвазия в Украйна ЕС разчиташе на Москва за повече от 40% от потреблението на природен газ и го използваше за отопление на домовете, за производство на електроенергия и в горивната промишленост.

Няма просто решение или бързо решение за загърбване на руския газ. Но е факт, че много от газовите котли, използвани в Европа, могат да бъдат заменени с високоефективни термопомпи, захранвани от офшорна вятърна енергия или други възобновяеми източници.

Освен това трябва да увеличим производството на други, чисти, газове като водород и биогаз от отпадъци.

Основната причина за това е, че редица промишлени процеси – като производството на цимент, стъкло и метали – изискват много високи температури или регулиране на пламъка, което все още не може да бъде генерирано чрез електрическа енергия. Някои видове транспорт не са лесни за електрифициране и най-добре да се захранват чрез водород или негови производни. 

През 2050 г. офшорният вятърен капацитет от 150 ГВтч може да задоволи нуждите от електроенергия на 230 милиона домакинства.

Но чрез впрягане на изобилните офшорни вятърни ресурси на Северно море, ние също можем да проправим пътя към една водородна икономика. Офшорната вятърна енергия често генерира повече електроенергия, отколкото е необходимо. По този начин, вместо да оставяме вятърните турбини да работят на празен ход, бихме могли да използваме излишъка от енергия за производство на водород.

Днес водородната икономика се намира в начален стадий – точно както беше секторът на офшорния вятър преди 30 години. Въпреки това, тъй като и ЕК, и много държави членки са си поставили амбициозни цели по отношение на капацитета си за електролиза, ние сме оптимисти, че производството на водород ще достигне зрялост само след няколко години.

ЕС отговори с голяма решимост на руската агресия. Но REPowerEU и ангажиментът на четирите страни да увеличат сегашния си капацитет на офшорната вятърна енергия 10 пъти ще помогнат на Европа да стане независима от руския газ.

Това също показва пътя напред за други страни по света - как да декарбонизират своите икономики и да помогнат в борбата срещу изменението на климата.