Ако богатите не дадат малко повече днес, ще трябва да дават много повече утре

Дори не ме карайте да споменавам разходите за частно здравеопазване или мистерията защо самата бизнес общност в САЩ не лобира непрекъснато за алтернатива в публичния сектор. Тази реформа би направила много по-лесна конкуренцията с европейските държави и други нации, които подкрепят здравеопазването като обществено благо, реформа, която носи значителни (макар и не точно изчислени) икономически ползи под формата на по-продуктивна работна сила.

Въпросът тук е, че западните бизнес лидери в продължение на много години обвиняват правителствата, че не предоставят основни обществени услуги. Но мащабната приватизация и неолибералната офшорна надпревара (изнасяне и на капитали, и на труд) направиха така, че на правителствата е все по-трудно да го правят.

Но бизнесът никога не желае да признае собствената си роля. Твърде много главни изпълнителни директори предпочитат да водят безкрайни и (често) безплодни разговори за „инициативи на заинтересованите страни“ и „публично-частни партньорства“, което не помага срещу ерозирането на обществените услуги в много либерални демокрации.

Известен напредък се постига от политиците. Неотдавнашното данъчно споразумение в рамките на ОИСР, водено от министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън, е стъпка в правилната посока. Американският министър на търговията Джина Раймондо, най-висшият член на делегацията на страната в Давос, говори за това как инвестициите трябва да заемат мястото на дерегулацията и данъчните съкращения като рецепта за растеж в бъдещето.

Но не можете да решите 40-годишен проблем за една нощ. Възстановяването на „човешкия капитал“ (както би казал един давосец) в политиката на САЩ ще отнеме време. Липсва цяло поколение таланти, защото от края на 80-те години културата на парите привличаше най-добрите към Уолстрийт или Силициевата долина, а не във Вашингтон. Това е една голяма причина, поради която сега имаме идеологически и възрастово раздвоена политическа класа, водена от почти осемгодишни центристи като Джо Байдън или млади радикали като Александрия Окасио Кортес.

Бизнесът трябва да има предвид тази празнина, която със сигурност не е добра за „растежa и стабилността“, двете неща, за които корпоративните ръководители продължават да призовават. Те използват тази мантра във времена, които са все по-икономически и политически нестабилни, до голяма степен благодарение на собствените им усилия. Опасявам се, че разделението между здравето и перспективите на публичния и частния сектори, както и между капитала и труда, може да се влоши преди да се подобри.

Една от важните теми, които бяха обсъдени в Давос, беше очакването за предстояща вълна от аутсорсинг на бели якички и изместване на работни места в технологиите. Както каза един американски изпълнителен директор, когато коментираше дистанционната работа: „Ако можете да го направите в Тахо, значи можете да го направите и в Индия“.

Чудя се как това ще се отрази на работниците и избирателите в богатите страни.