Дори не ме карайте да споменавам разходите за частно здравеопазване или мистерията защо самата бизнес общност в САЩ не лобира непрекъснато за алтернатива в публичния сектор. Тази реформа би направила много по-лесна конкуренцията с европейските държави и други нации, които подкрепят здравеопазването като обществено благо, реформа, която носи значителни (макар и не точно изчислени) икономически ползи под формата на по-продуктивна работна сила.
Въпросът тук е, че западните бизнес лидери в продължение на много години обвиняват правителствата, че не предоставят основни обществени услуги. Но мащабната приватизация и неолибералната офшорна надпревара (изнасяне и на капитали, и на труд) направиха така, че на правителствата е все по-трудно да го правят.
Но бизнесът никога не желае да признае собствената си роля. Твърде много главни изпълнителни директори предпочитат да водят безкрайни и (често) безплодни разговори за „инициативи на заинтересованите страни“ и „публично-частни партньорства“, което не помага срещу ерозирането на обществените услуги в много либерални демокрации.
Известен напредък се постига от политиците. Неотдавнашното данъчно споразумение в рамките на ОИСР, водено от министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън, е стъпка в правилната посока. Американският министър на търговията Джина Раймондо, най-висшият член на делегацията на страната в Давос, говори за това как инвестициите трябва да заемат мястото на дерегулацията и данъчните съкращения като рецепта за растеж в бъдещето.
Но не можете да решите 40-годишен проблем за една нощ. Възстановяването на „човешкия капитал“ (както би казал един давосец) в политиката на САЩ ще отнеме време. Липсва цяло поколение таланти, защото от края на 80-те години културата на парите привличаше най-добрите към Уолстрийт или Силициевата долина, а не във Вашингтон. Това е една голяма причина, поради която сега имаме идеологически и възрастово раздвоена политическа класа, водена от почти осемгодишни центристи като Джо Байдън или млади радикали като Александрия Окасио Кортес.
Бизнесът трябва да има предвид тази празнина, която със сигурност не е добра за „растежa и стабилността“, двете неща, за които корпоративните ръководители продължават да призовават. Те използват тази мантра във времена, които са все по-икономически и политически нестабилни, до голяма степен благодарение на собствените им усилия. Опасявам се, че разделението между здравето и перспективите на публичния и частния сектори, както и между капитала и труда, може да се влоши преди да се подобри.
Една от важните теми, които бяха обсъдени в Давос, беше очакването за предстояща вълна от аутсорсинг на бели якички и изместване на работни места в технологиите. Както каза един американски изпълнителен директор, когато коментираше дистанционната работа: „Ако можете да го направите в Тахо, значи можете да го направите и в Индия“.
Чудя се как това ще се отрази на работниците и избирателите в богатите страни.


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Как да разберете дали наистина сте влюбени в партньора си - 10 знака
Димитър Ганев: Радев няма време да регистрира партия, ще участва на изборите с коалиция
Китай разкрива H-20: Как стелт бомбардировачът може да пробие отбраната на САЩ в Тихия океан
Световните агенции за Радев: Задълбочаване на кризата и пренареждане партийната система
Кейтлин Дженър одобрява Тимъти Шаламе за дъщеря си Кайли


преди 3 години Лелел, колко изкарва един т.р.о.л, бе? Ако беше колкото се дуеш, отдавна да са те сменили с бот. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години дупките са много... и може би леко си отклонихме вниманието с тия акции... голям проблем също са мултинационалните корпорации, те също не плащат данък печалба... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години точно тая комцентрация е основния и много голям проблем... не може шииибаните борсови спекуланти и вложители като мазния по надолу да обират каймака и труда на всички., дето са учили с години.. време е шерхолд капитализма да умре!аз за кво съм учил 4 виши математики и бемм ти колко физики, решавал съм задачи с години и накрая концентратора ни прееебава... нали се сещаш че все по малко хора ще избират тоя труден път!едно 90% от продуктите дето се търгуват по борсите е тотална безсмислица и ненужно за хората! пример от посшедните години.. биткоин! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години хаххаххаха, редко забавен коментар... нали занеш че дохода ми е в пъти по голям от твоя.. да не говоря че с една заплата ще ти изкупя целия портфейл.. редко срещан тъъпак си отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години И веднага възниква въпроса защо да бъде облаган с данък собственик на капитал в акции, а същото да не важи за притежател на конкретен дял в ООД? Защото и в двата случая се касае за собственост, все пак. А ако се пристъпи към безумната идея да се обложи с данък притежател на дял в ООД, каква ще е логиката на подобен данък изобщо, още повече, че това ООД може да е семейна компания на двама съпрузи, чийто актив са два камиона, за които така или иначе се плаща данък? Облагането на собственост върху капитал е безкрайно глупава идея, крайно левичарска и със сигурност няма да стимулира бизнеса, а от там дългосрочно ще се отрази и на фиска. В крайно лявото крило на Демократическата партия в САЩ в лицето на Бърни Сандърс и Елизабет Уорън има подобни идеи, но те са крайно неграмотни и нищо не разбират от икономика отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Относно облагането на акциите, може да се мине мнооого лесно, НА ЕМИСИОННА ЦЕНА. Така, няма да се влияе на/от пазарни оценки. Също и жилищата, нека са по данъчна оценка. Така, се знае отначало колко и как, без разлика кой колко бил надул цените "продава" и лак бил ги мачкал "купува". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Поздравления. Поне по един въпрос, да сме на едно мнение. Прочее, в темата за плоския данък, аз не забелязах и Информов да се аргументира необоримо против облагането на ВСИЧКИ активи. А - ама НАИСТИНА "плосък", един данък, може да е именно тогава: Еднакво отношение и ставка кум всичко, пораждащо СТОЙНОСТ. Тогава и само тогава, бюджетите може да са пълни, а трудовият ресурс, да НЕ изнемогва: Все пак, 10% от световното население, държи 90% от всички материални ресурси, без дори теоретичната възможност, разумно и отговорно, да потреби (връщайки в обръщение за по-висок растеж) дори една трета от тях: Все пак, ВСИЧКИ, имаме по едни уста, един стомах, един чифт ръце, крака, очи уши и едно тяло. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Къде се изгуби "йориста" ...Още ли травестира по улиците на Вълчи дол ...??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Четох му коментара и пет минути се чудех какво точно иска да каже!?!?!? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Четох му коментара и пет минути се чудех какво точно иска да каже!?!?!? отговор Сигнализирай за неуместен коментар