Дванадесет констатации за състоянието на света

Седма констатация: в дългосрочен план Азия вероятно ще се превърне в доминиращия икономически регион в света. Развиващите се страни от Източна, Югоизточна и Южна Азия съдържат половината от световното население, срещу 16% за всички страни с високи доходи заедно. Според МВФ делът на БВП на тези азиатски икономики спрямо този на страните с високи доходи ще скочи до 23% през 2022 г. от 9% от през 2000 г., най-вече, но не само, заради Китай. Този ръст вероятно ще продължи.

Осма констатация: демокрациите с високи доходи ще трябва да подобрят политическата си игра, ако искат да убедят развиващите се страни да застанат на тяхна страна срещу Китай и Русия. Малко държави харесват тези автокрации. Но Западът загуби много подкрепа със своите неуспешни войни и неадекватната помощ, особено по време на коронавируса. Повечето развиващи се страни ще се опитат усилено да останат в добри отношения и с двата лагера.

Девета констатация: глобалното сътрудничество остава от насъщно значение. Колкото и дълбоки да стават разривите, ние споделяме тази планета. Все още трябва да избягваме катастрофалните войни, икономическия колапс и най-вече унищожаването на околната среда. Нищо от това не е възможно без поне минимално ниво на сътрудничество. И все пак вероятно ли е това сътрудничество? Не.

Десета констатация: Слуховете за смъртта на глобализацията са преувеличени. Американците са склонни да мислят, че тяхната гледна точка е глобална норма. Често не е така, както и по този въпрос. Повечето страни знаят, че активната търговия не е лукс, а необходимост. Без нея те щяха да тънат в мизерия. По-вероятната перспектива е търговията да стане по-малко американска, по-малко западна и по-малко доминирана от производителите. Търговията с услуги вероятно ще експлодира, движена от трансграничното онлайн взаимодействие и изкуствения интелект.

Единадесета констатация: предвид огромните политически и организационни предизвикателства шансовете човечеството да предотврати вредното изменение на климата са малки. Емисиите паднаха през 2020 г. заради ковид, но кривата продължава да сочи нагоре.

Дванадесета констатация: инфлацията се развихри по начин, невиждан от четири десетилетия. Отворен е въпросът дали централните банки ще запазят доверието в себе си. Високата инфлация и спадащите реални доходи са политически вредна комбинация. Ще последва сътресение.

Ние на запад трябва да управляваме дълбоки промени и смъртоносни конфликти във време на разделение и разочарование. Нашите лидери трябва да са на нивото на предизвикателствата. Ще бъдат ли? Човек може само да се надява.