Америка трябва да ребалансира производството и потреблението

Времената са трудни и инфлацията се покачва. В САЩ това доведе до призиви към президента Джо Байдън да премахне или да намали митата от ерата на Доналд Тръмп върху някои китайски вносни стоки. Министърът на финансите Джанет Йелън каза, че някои „намаления може да са оправдани“.

Но, както тя и много други икономисти признават, митата, насочени към едва 3,6% от американската икономика, едва ли са панацея за инфлацията. Всъщност американско-китайските мита отвличат вниманието от истинското търговско напрежение: глобалната конкурентоспособност в ключови индустрии, пише Рана Форухар за Financial Times.

Някои нови данни от Центъра Хамилтън за индустриални стратегии хвърлят светлина върху това.

Неговият индекс отчита националната промяна в глобалния дял на продукцията в седем ключови индустрии (фармацевтика, химикали, електрическо оборудване, машини, автомобили и друг транспорт, компютри и електроника, и информационни технологии) в 10 държави между 1995 и 2018 г. (последната година, за която са налични данни от ОИСР). Той установи, че докато Америка остава силна в области като фармация, софтуер и неавтомобилен транспорт (което се отнася най-вече за Boeing), нейното представяне в другите сектори е „слабо и намаляващо“, измерено както чрез глобалния пазарен дял, така и чрез коригираната с размера глобална средна стойност. Сега САЩ се нареждат с 6% под това средно ниво.

Това е огромен проблем, тъй като тези напреднали производствени индустрии съставляват по-голямата част от научноизследователската и развойна дейност на бизнеса и също така стимулират растежа на националните производителност и инвестиции. Нищо чудно, че други страни, от Германия (която има дял на напредналата индустрия със 74% над средното за света) до Япония (43% по-високо от средното), Китай (34%), Южна Корея и Тайван, са избрали да защитят тези индустрии по начин, по който САЩ не го правят. Те направиха това не с разточителни субсидии или неуспешни политики, като например заместване на вноса, а като поставиха фокуса на публичния и частния сектори върху индустриите с висок растеж в решаващи моменти и по начини, по които пазарите (които търсят краткосрочните печалби, особено в страни като САЩ и Обединеното кралство) невинаги са мотивирани да правят.

Например може да са необходими 20 млрд. долара за изграждането на нов завод за производство на полупроводници, като разходите се удвояват на всеки две до четири години с новите поколения продукти. Вероятно никой частен субект не може да поеме такава цена. Повечето държави, които се грижат за модерното производство, субсидират между 40 - 50% от първоначалните разходи за компаниите, които са готови да направят инвестиции с такива хоризонт и мащаб, според проучване на McKinsey Global Institute. Но в САЩ Конгресът все още не е приел и финансирал изцяло законопроект за гарантиране на производството на полупроводници, което само по себе си е стратегическа индустрия с висок растеж, която подхранва всички останали. Защо е така, като се имат предвид слабостите в пазарната система, осветени през последните години?