Америка трябва да ребалансира производството и потреблението

Една от причините е, че все още има някои консерватори, които смятат, че държавата не трябва да играе роля на пазара. Както казва Роб Аткинсън, ръководител на Международната фондация за технологии и иновации, която публикува индекса Хамилтън, те се страхуват да „прекосят Рубикона на признанието, че пазарите не работят толкова добре, колкото би трябвало – ако го направят, ще се озоват в съвсем нов свят”. Някои неолиберални икономисти по подобен начин искат да се върнат към използването на по-ниските потребителски цени като единствена мярка за успех на икономическата политика.

Но сред повечето демократи и дори някои републиканци има усещането, че правителството има роля в подкрепата на националната конкурентоспособност и устойчивост. Въпросът е как.

Трябва ли то да се фокусира главно върху изграждането на умения? Трябва ли да разшири начините, по които федералните бюджети се използват за подкрепа на вътрешното търсене? Трябва ли да използва фискални политики за изглаждане волатилността на цените? Конгресменът от Калифорния Ро Хана и други прогресисти биха искали да видят правителството да използва покупателната си сила за запасяване с някои селскостопански стоки, както и с неща като гориво за отопление на домове, когато те са евтини. След това те биха могли да бъдат препродадени на американците по време на инфлационни периоди.

Разбира се, пролемите във веригите на доставки през последните няколко години допринесоха за дебата. „Когато погледнете произхода на производствената добавена стойност в крайното търсене, САЩ разчитат повече на чуждестранни компоненти, отколкото, да речем, Китай“, смята Ерик Чунинг, партньор в McKinsey, който посочва, че САЩ имат достатъчно възможност да разширят своите вътрешни източници. Той изтъква, че САЩ покриват едва 71% от крайното си търсене със стоки от региона; в Германия делът е 83%, в Япония е 86%, а в Китай - 89%.

Постигането на паритет може да добави 400 млрд. долара към брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ, дори без да се отчитат пазарните възможности на продукти като електрическите превозни средства или биотехнологични иновации, например генна терапия. Пандемичните усилия за запълване на пропуските във веригата за доставки на основни неща като лични предпазни средства и фармацевтични продукти, както и стремежът на администрацията да увеличи вътрешния капацитет в стратегически области като електрически батерии, полупроводници и редки земни минерали, дадоха тласък на местното производство на стоки с висока стойност.

Но правителството има още по-голяма роля. Не се изисква много акъл, за да се приеме двупартийният закон за иновациите с цел подпомагане производството на чипове и използването на федералните бюджети за подкрепа на възможно най-много вътрешно търсене. Каквото и да се случи с митата и инфлацията, най-голямата дългосрочна възможност, същевременно и предизвикателство, за Америка е да ребалансира производството и потреблението.