Голямото правителство е добро обяснение за спадащата производителност

По-активната правителствена подкрепа подкопава „съзидателното разрушение“ (по Шумпетер – бел. прев.), кръвта на капитализма. Ръстът на производителността спадна допълнително след световната финансова криза от 2008 г., докато спасителните програми и стимулите нараснаха значително. В развитите икономики растежът на производителността се срина до едва 0,7 процента през 2010 г. - по-малко от половината от вече намаляващия темп през предходните три десетилетия.

Този спад обаче не е наистина глобален. През по-голямата част от последния половин век производителността нараства стабилно в развиващите се държави, от под нулата в края на 70-те години на миналия век до пик от над 5 процента в края на 2000-те години. Докато развитите икономики все повече социализираха икономическите загуби през този период, Китай и по-късно Индия се обърнаха към по-пазарно ориентирани икономически системи.

Въпреки спада през последните години, новите данни показват, че производителността в развиващите се страни все още е нараствала с 3 процента през 2010-те години - над тенденцията от предходните десетилетия. От друга страна, след 2010 г. почти всички развити страни отбелязват спад на производителността.

Голямото правителство има предимства като обяснение за парадокса на производителността. От една страна, това обяснение не изисква скептицизъм към новите технологии. То може да обясни и силния растеж на производителността в развиващите се страни, където ролята на държавата като цяло е намаляла от 70-те години. То не се осланя на идеята, че повишаването на производителността заради цифровизацията не се поддава на ясно измерване, която не може да обясни защо това повишение е било лесно за измерване по време на технологичния възход около 2000 г., но невъзможно преди и след това.

Освен това пасва по-добре на времевата линия. С нарастването на правителствените намеси кумулативният негативен ефект започна да надделява над тласъка от технологиите. Проучванията свързват спада през последните десетилетия с бенефициентите на държавната подкрепа, включително раздутите финансови пазари, монополите и зомбитата – безжизнени компании, които оцеляват чрез нов дълг.

Зомбитата почти не съществуваха през 2000 г., но сега представляват 20 процента от листнатите компании в Съединените щати и по-високи дялове в Европа. Възходът на „зомби икономиката“ е свързан с все по-разхлабената парична политика на централните банки на фона на предупрежденията, че зомбитата намаляват производителността в индустриите, като изсмукват ресурси от по-динамичните компании.

Сега идва обрат. Инфлацията се завърна, вероятно слагайки край на ерата на лесните пари, което от своя страна може да премахне част от мъртвия баласт, блокиращ новата вълна на производителност. Но лесните пари са само един аспект на голямото правителство, утвърдено като нова управленска култура на корпоративни спасявания, подкрепа за финансовите пазари и постоянни стимули. За да съживят производителността, правителствата трябва да преосмислят ролята си в икономиката.