Голямото правителство е добро обяснение за спадащата производителност

Към края на 2020 г. много икономисти вече виждаха позитивната страна на пандемията. Заседнали у дома, хората възприемаха цифровите технологии с ускоряващи се темпове. Производителността нарастваше. Може би дългият, изтощителен спад в ръста й бе напът да приключил. Уви, след като достигна връх на ниво над 3 процента, ръстът се срина, охарактеризиран като момент, типичен за ранните етапи на възстановяване, когато предприятията бавно наемат нови работници, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Това оставя неразрешен един голям парадокс. От началото на компютърната ера през 70-те години на миналия век ние живеем с усещането за ускоряване на прогреса и иновациите. И все пак с началото на компютърната ера следвоенният бум на производителността приключи. С изключение на съживяването в началото на века, производителността е в низходящ тренд повече от 50 години.

Оптимистите сочат, че иновации като търсачките в интернет често са безплатни, поради което не биват отчетени в измерванията на производителността, или че въздействието на технологиите идва на вълни. Съживяването на производителността, което започна в края на 90-те години, беше стимулирано от скенерите на касите и други цифрови изобретения, прилагани в магазините за търговия на дребно. Въздействието на по-новите постижения като изкуствения интелект ще дойде, казват те, просто изчакайте.

Песимистите отговарят, че в по-ранните епохи капитализмът е генерирал напредничави технологии като електрическите и газови двигатели, които са повишили производителността във всички индустрии. Сега той създава разсейване - дигитални игри и социални мрежи.

Но един по-внимателен поглед върху тайминга и местоположението на спада в производителността сочи към алтернативно обяснение: разширяващата се роля на правителствата.

Не е съвпадение е, че от 70-те години на миналия век големите капиталистически страни започнаха да поддържат бюджетен дефицит, както в добри, така и в лоши времена. Спасяването на големи банки и корпорации стана по-масово от началото на 80-те години насам. Правителствените стимули (както монетарни, така и фискални) счупиха всички рекорди при последните три големи кризи, като в развитите икономики достигнаха над 7 процента от БВП през 2001 г., 12 процента през 2008 г. и 45 процента през 2020 г.

С все по-щедрите спасителни мерки корпоративните дефолти намаляваха при всяка криза, въпреки че рецесиите се задълбочиха след 2000 г. Този спад беше най-драматичен в Европа, където процентът на дефолти по корпоративни облигации с неинвестиционен рейтинг спадна от около 20 процента след рецесията от 2001 г. до 10 процента след 2008 г. и 5 на сто през 2020 г.

С изчезването на прочистващия ефект на дефолтите и спадовете, изчезна и предприемаческият динамизъм. Създаването на нови бизнеси рязко намаля, оставяйки след себе по-малко компании - по-стари и по-големи. Броят на борсово търгуваните американски компании е намалял наполовина през последните десетилетия. Най-големите оцелели увеличават дела си в 75% от американските индустрии и завладяват все по-голям дял от печалбата.