Фед трябва да приложи тактиката на Волкър срещу инфлацията

Председателят на Федералния резерв на САЩ Джей Пауъл изрази дълбоко възхищение към покойния Пол Волкър, неговия легендарен предшественик, който победи високата инфлация, измъчваща американската икономика от 1965 до 1982 г., пише за Financial Times Шийла Беър, старши сътрудник в Центъра за финансова стабилност и бивш председател на Федералната корпорация за гарантиране на влоговете в САЩ.

Тогава, какъвто е случаят и сега, Волкър се бореше повече от десетилетие с разхлабената парична политика, съчетана с шокове в предлагането, произтичащи от геополитически сътресения. Но въпреки че възхвалява този човек, Пауъл се отклонява от методите му. Това е може би причината инфлацията да продължава да се ускорява, като сега надхвърля 9 процента в САЩ и се разпространява бързо в целия свят.

Докато Волкър се бореше с инфлацията чрез ограничаване на растежа на паричното предлагане, предпочитаният подход на Пауъл е агресивното повишаване на лихвените проценти. Той също така изглежда готов да намали лихвите, ако влезем в рецесия. Неотдавнашният подем при облигациите и собствените стрес тестове на Фед относно банките подкрепят това мнение. Но Волкър трябваше да поддържа затегната парична политика през две рецесии, за да победи най-накрая инфлацията. За да укроти инфлационните очаквания, Пауъл трябва категорично да даде знак, че е готов да направи същото.

Всяка година Федералният резерв подлага най-големите банки в страната на стрес тестове, за да определи дали могат да издържат на неблагоприятна икономическа среда. Най-лошият сценарий, тестван от Фед тази година, предполагаше дълбока рецесия, която би довела до забавяне на потребителската инфлация от 8,25% на 1,25%, а краткосрочните лихвени проценти да стигнат до нула.

Но Фед не изпробва сценария, който най-много тревожи много експерти: икономиката да изпадне в дълбока рецесия, но потребителските цени и лихвените проценти да останат високи. Това беше точно реалният сценарий на „стагфлация“, пред който се изправи Волкър, когато стана председател на Фед през 1979 г., и нещо, за което всички трябва да мислим сега.

Волкър поддържаше монетарната политика затегната по време на рецесиите от 1980 г. и 1981-82 г. въпреки общественото негодувание, двупартийни искания за неговото уволнение, дори публичен призив от министъра на финансите на САЩ за облекчаване на паричното предлагане, който той прочуто отхвърли като „необичайна комуникация“. През това време безработицата се повиши до двуцифрени числа, но Волкър остана твърд, докато инфлацията най-накрая се забави от повече от 14,8 процента през 1980 г. до по-малко от 5 процента към края на 1982 г.

Неговите предшественици преследваха политики от типа „спри-тръгни“, като непрекъснато повишаваха лихвените нива, когато безработицата спадаше, и ги понижаваха отново, когато тя нарастваше. Това навреди на доверието във Фед, разби пазарите и допълнително вкорени инфлацията в икономиката. Волкър мъдро и смело отказа да прибегне до тази тактика.