Фед трябва да приложи тактиката на Волкър срещу инфлацията

Имайки предвид този опит, би било глупост за Пауъл и Фед да прегърнат отново стратегията „спри-тръгни“ днес. Те също трябва да последват примера на Волкър, като ограничат паричното предлагане. Твърде много пари, преследващи твърде малко стоки и услуги, са в основата на този и всеки друг инфлационен момент.

За съжаление, макар че Федералният резерв започна да повишава лихвите през март, той изчака до 1 юни, за да започне да изтегля излишните пари от системата. Фед обяви, че ще свива баланса си от 8,4 трилиона долара с до 47,5 милиарда долара всеки месец, но към 13 юли той е намалял само с около 28 милиарда долара.

Както подходът на Пауъл за повишаване на лихвите, така и този на Волкър за ограничаване на паричното предлагане водят до по-строги монетарни условия. Но настоящият подход включва Фед, а не пазарите. Федералният резерв определя лихвите и прави преценки относно размера и темпа на увеличенията. След това прилага политиката си, като увеличава лихвения процент, който плаща на големи финансови институции, за да държат парите си в централната банка, вместо да ги отпускат назаем.

За банките това означава по-високи ставки по техните резервни сметки във Фед. За други финансови посредници, като фондовете на паричния пазар, това означава по-високи лихвени проценти по някои краткосрочни трансакции с ДЦК, наречени „обратни репо сделки“. Тези институции няма да са склонни да отпускат заеми освен ако очакваната им възвръщаемост не надвишава безрисковия процент, който получават от Фед. Сметката на Фед за тази лихва е висока и нараства. В края на юни обратните репо сделки имаха ставка от 1,55%, докато резервната сметка във Фед плащаше 1,65%. (Де да можехме всички да получаваме тези проценти по банковите си сметки).

В същото време, за да изтегли пари от системата, Федералният резерв просто продава част от своите ценни книжа или ги оставя да падежират, без да реинвестира приходите. Това води до по-високи лихви, тъй като частните инвеститори стават по-доминиращи на пазарите, от които Фед се оттегля. Важно е, че пазарите, а не правителството, стимулират повишаването на лихвите. Това спестява на Фед неудобството и избягва прекомерните му разходи, който по същество плаща на институциите да не отпускат заеми.

В продължение на много години Федералният резерв неразумно обръщаше малко внимание на огромния обем пари, създаден от неговата приспособителна политика. Сега Фед трябва да последва примера на Волкър и да се заеме директно с излишното парично предлагане. Той трябва да замени шоковото вдигане на лихвените проценти с нови цели, базирани на паричното предлагане, и агресивно да свие портфолиото си, продавайки ценни книжа дори на загуба, ако е необходимо.

Освен това Фед трябва да проведе нови стрес тестове, за да увери обществеността, че банките могат да издържат на тежка стагфлация. Имаме късмет, че Пауъл е смел лидер, но сега той трябва да приложи и стратегическото умение на Волкър.