Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Япония предлага уроци за сагата с Evergrande

Съдбата на местна банка през 90-те показва какво се случва, когато се премахне държавната подкрепа

Япония предлага уроци за сагата с Evergrande

Снимка: Bloomberg

Прилича ли сагата с китайската строителна компания Evergrande на краха на Lehman Brothers през 2008 г.? Или спасяването на AIG през същата година е по-добър паралел? Или пък спасяването на хедж фонда Long-term Capital Management през 1998 г., пише Джилиън Тет за Financial Times.

Още по темата
Това е въпрос, повдиган от инвеститорите, след като втората по големина имотна група в Китай страда под тежестта на над 300 млрд. долара дълг (включително 20 млрд. в доларови облигации) и от охлаждащия се вътрешен пазар на имоти.

Но има и друг исторически паралел за размисъл: Hokkaido Takushoku, японската регионална банка, която се срина преди 24 години, когато повече от една десета от кредитния ù портфейл в размер на 75 милиарда долара се оказа лоша.

На пръв поглед това сравнение може да изглежда странно. Evergrande е строителна компания, а не кредитор. Но това, което ги свързва, е въпрос, който преследваше Япония през 1997 г. и сега виси над китайските финанси: а именно какъв е стълбът на доверието, на който се крепи стойността на активите? Дали правителствената подкрепа? Или независимият финансов контрол от страна на инвеститорите? Дават ли опора тези два стълба?

За да разберете защо това има значение, помислете за следната японска история. В средата на 20 век, след Втората световна война, японското правителство нарежда на държавните банки да насочват спестяванията на нацията към фаворизирани индустрии на субсидирани лихви, в стремежа си да възстанови икономиката на страната. Стратегията сработва и брутният вътрешен продукт скача.

Но след това достигащата зрялост икономика надраства тази система, фокусирана върху банките, като дете, на което му омаляват обувките. Така Япония внесе някои структури на капиталовия пазар от Запада. Никога нямаше достатъчно счетоводна прозрачност или истинска корпоративна независимост, за да могат инвеститорите да определят дали банка (или компания за недвижими имоти) струва това, колкото сочи балансът й. Но винаги се приемаше, че те няма да фалират, ако са подкрепяни от правителството или от холдинга (кейрецу), към който принадлежат.

И така, когато балонът при недвижимите имоти се спука в началото на 90-те години, пораждайки широко разпространено подозрение, че системата е натоварена с лоши кредити, инвеститорите първоначално не изпаднаха в паника - или поне докато имаше вяра в правителствения стълб за подкрепа цените на активите. Но това се разпадна, когато Японската централна банка обяви през 1997 г., че „е станало невъзможно Hokkaido Takushoku да изпълнява цялостните изисквания за финансиране“. И тъй като корпоративните отчети не предлагат алтернативен стълб на вяра, доверието се изпари.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Жилищната криза в Германия няма бързо и лесно решение