Япония предлага уроци за сагата с Evergrande

В тази история има потенциално ехо за Китай, който също използва фокусирана върху банките и контролирана от държавата финансова система, за да насърчи бързия растеж. Тъй като икономиката му се разшири и узря, тя надрасна този развиващ се модел на финансите и внесе елементи от системата на капиталовия пазар, като фондови пазари, корпоративни отчети и рейтингови агенции.

Но колебанията в цените на имотите и неправилното насочване на заеми към правителствени проекти създадоха планина от лоши кредити. Китайската централна банка (КЦБ) полага многократни, а понякога и героични, усилия, за да ги изчисти, като втвърдява тона спрямо организации като Huarong, най-големият мениджър на лоши дългове в страната. Но тъй като корпоративните заеми сега са 160% от БВП, съществува (основателна) загриженост относно слабостите в системата.

И макар че стойността на активите бе подкрепена от този стълб на държавна подкрепа, сега изглежда, че КЦБ иска да намали дълга и космическите цени на имотите чрез „три червени линии“ на нови регулаторни тавани - и да направи пример от Evergrande. Резултатът е, че инвеститорите в Китай не знаят на кого или на какво да вярват.

Може би КЦБ ще се намеси, за да възстанови този правителствен стълб на доверието? В сряда (22 септември) пазарите се повишиха, когато Evergrande очевидно намери начин да избегне неплащане по вътрешните си облигации. Тя може да намери краткосрочно решение, за да избегне неизпълнение и по доларовите си книжа. А КЦБ инжектира 90 млрд. юана ликвидност на китайските пазари в сряда, както изглежда за да намали риска от зараза.

Обаче, дори ако кризата бъде избегната в краткосрочен план - и това си остава голямо „ако“ - по-дългосрочният въпрос е следният: наистина ли КЦБ иска да премахне правителствения стълб на доверието, който стои в основата на пазарите? Ако възнамерява да го направи, тогава въпросът е дали корпоративната прозрачност може да го замени.

Не залагайте на това. Днес инвеститорите могат да разгледат внимателно последните стрес тестове на КЦБ и докладите на агенциите за кредитен рейтинг. Те могат също така да проследяват отделни корпоративни субекти на ниво на детайлност, което беше невъобразимо преди десетилетие в Китай (или в Япония в началото на 90-те години). Всъщност, една от причините Evergrande да е в беда е, че собствените й отчети показват, че тя е преминала „трите червени линии“ на КЦБ по-рано тази година. Това е напредък.

Но макар китайската корпоративна прозрачност да се подобрява, тя си остава откъслечна. И както показва аферата Hokkaido Takushoku, когато доверието в стълба на държавната подкрепа е разрушено, възстановяването или подмяната отнема много време. Финансовите сътресения през 1997 г. в Япония бяха последвани от дълъг период на инвеститорски страх и дефлация.

Китайските регулатори са проучили внимателно тази история и искат да избегнат повторението й. Отворен е въпросът дали ще могат. Оттук и несигурността относно истинската стойност на облигациите на Evergrande: дали е под 30 цента за долар номинал, както предполагат пазарите, или повече? Направете своя „кредитен“ залог - в латинското значение на думата като доверие.