Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Данъчна оптимизация, инвестиции в човешки капитал – мерки срещу бедността и неравенствата

Неравенствата водят до изкривяване на всички системи в обществото, заяви президентът Румен Радев

Данъчна оптимизация, инвестиции в човешки капитал – мерки срещу бедността и неравенствата

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Комплексни мерки в образованието, социалната, данъчната и бюджетната политика биха могли да намалят бедността и неравенствата в България. Пътят за преодоляването на тези проблеми минава през данъчна оптимизация, въвеждане на необлагаем минимум, диференцирана ставка на ДДС, засилено таксуване на натрупания капитал, инвестиции в образование и човешки ресурси. Това са част от идеите, които се чуха от участниците в кръгла маса "Неравенства и бедност в България", която се проведе под патронажа на президента Румен Радев.

Днес неравенствата в България са далече от всякакви средни европейски показатели. Стотици хиляди българи живеят в бедност и в социално изключване, поставени са в унизителни условия да не могат да посрещнат елементарни човешки нужди, каза президентът Румен Радев, който откри кръглата маса.

Неравенствата водят до изкривяване на всички системи в обществото, има някакъв праг, до който те са допустими, но неравенствата днес в България са далече от всякакви средни европейски показатели и са толкова дълбоки, че в тях пропадат всякакви опити за обединение около национално значими цели за развитие, подчерта държавният глава. Бедността ражда корупция и престъпност, бедността е липса на справедливост, на работа, на образование, на здравеопазване, на сигурност, липса на шанс за реализация, посочи президентът.

По последни данни на Евростат за България, които бяха цитирани в началото на форума, разликата в доходите за 2017 г. между 20-те процента най-богати българи спрямо 20-те процента най-бедни българи вече е осем пъти, при средни нива в ЕС - 5,2. Над 1,7 милиона българи живеят с доходи до 600 лева при месечна издръжка на живот за тази година, изчислена от КНСБ, 585 лева. Над 2,3 милиона българи живеят с месечни доходи до 1000 лева. Около 400 хиляди българи живеят със средни доходи между 1000 и 2000 лева месечно, което според разбиранията ги определя като средна класа, но в същото време тези доходи не им осигуряват икономическа сигурност, която е характерна за тази класа. Други 400 хиляди българи работят, но са бедни - с доходи под линията на бедност - 321 лева за тази година. 

Още по темата

Състоянието на България в ЕС е състояние на все по-голямо потъване в евроблатото на европейската бедност, каза проф. Гарабед Минасян. Според него планирането на разходната част на бюджета се отдава значително по-трудно на Министерството на финансите. Той посочи, че ако бюджетните излишъци се реализират като важни дългосрочни инвестиции, те биха довели до ръст на БВП. инвестиционната държавна политика у нас се оценява като рискова и водеща до мащабни корупционни практики, подчерта икономистът.

Да се създаде ново убеждение за съдържанието на бюджета и за начина, по който се използва като механизъм за ограничаване на бедността – за това призова проф. Христина Вучева. По думите й у нас има увлечение той да се възприема като инструмент на макроикономическите цели, но бюджетът е еманация на конституционните права на хората и поради тази причина в целия западен свят се използва за осигуряване на финансовите условия за колективните им потребности. Според проф. Вучева идеите за диференциация на ДДС трябва да се осмислят по-сериозно и да се направи анализ за това от финансовото министерство по групи потребителски стоки. Финансистът посочи, че преминаването към прогресивно облагане едва ли ще реши проблемите с неравенствата у нас в условията на свободен пазар, защото прогресията би била ефективна, ако се въведе в целия свят или поне в целия ЕС. Иначе няма да постигнем желания ефект. 

За нея въвеждането на необлагаем минимум за хората с ниски доходи под формата на връщане на данъци е добра мярка, както и да се обмисли дали да не се въведе отделен данък, насочен към хората с най-високите доходи - над 5000 лева месечно, например.

Икономистът Атанас Пеканов (WIFO) коментира, че преди време в икономическата теория е имало предпоставяне, че с икономическия растеж автоматично вървят неравенства, които след това започват да намаляват. По думите му това обаче не се случва автоматично и вече е ясно, че прекалено високите неравенства могат да бъдат опасни, а в България икономическите неравенства са най-високи от всички страни в ЕС. Според него неприятното е, че неравенствата остават толкова големи и при разполагаемия доход след данъци и социални трансфери, което показва, че данъчната и социалната системи не подпомагат намаляването им.

Пеканов посочи някои мерки за борба с неравенствата и бедността - въвеждане на необлагаем минимум, диференцирана ставка на ДДС, както и засилено таксуване на натрупания капитал - силно прогресивен данък върху наследствата, върху големите имоти и имущества, увеличаване на максималния осигурителен доход, данък дивидент и екологични данъци.

Икономистът отбеляза, че образователните неравенства са също един от основните проблеми, защото унищожават бъдещия потенциал на икономиката на България.

Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), обърна внимание на инвестициите в човешки капитал. Основната предпоставка за бедността и неравенствата у нас според него е заради очертаващите се големи различия в качеството на човешкия капитал. Става дума за различия между грамотно и неграмотно население, което води до задълбочаване на неравенствата.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (10)

4
 
5
 
10
khao до: marto1992
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Хаха, личи си че нямаш и година трудов стаж. Хахахах, като пораснеш ще ти дойде акъла, споко
1
 
8
 
9
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Събрали са се и са си поговорили, лошо няма. Но решение не се вижда.
Всъщност решение се вижда в повече от същото - преразпределение.
Изкривявания има и то повече от допустимото. Стигнали сме до точка, в която може да настъпи разкъсване на самата тъкан на обществото. Изглежда това се вижда от много, но дали е истинска загриженост на хора с манталитет на стопани на страната си или просто е политическа конюнктура не знам.
Сиурно някои от мерките, предлагани на срещата биха били полезни, но ... само в контекста на още една камара политики в други области. Иначе тези мерки висят във въздуха. Няма да помогнат, а ще навредят. Не мисля, че днес има реални сили, прослойка от обществото ни, които са истински заинтересовани от тръгване по пътя на решаването им. 30 години вървеж по изкривен път водят до създаването и на изкривен манталитет.
4
 
4
 
8
zelka007 до: marto1992
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
нещо ич не си в час , кой какви пари получава и за какво :))) ... ама много ... пък за данъци по-добре не се упражнявай
10
 
18
 
7
преди 1 седмица
Плосък данък има само в България. Всички да плащат по 10% означава, че няма държава. Тия 10% не стигат само за армията и администрацията. За това училищата, болниците и детските градини в България са меко казано занемарени. Или всичко частно (ние натам сме тръгнали) или високи данъци. Защо е справедливо данакът да е различен и какво би било подходящо за България (според мене):
0% данък за заплати под 700лв - това са най-бедните хора - взимането на данък от тях и след това изплащането на помощи на тия хора е излишна гимнастика, която струва при. Принципно това трябва да са студенти, стажанти и тепърва обучаващи се.
20% данък за заплати между 700 и 1500 - това са работниците - хора с професии, които не изискват више образование.
30% данък за заплати между 1500 и 2500 - това са специалистите - хора с професии изискващи бакалавър. Тъй като са учили в университет, ползвали са общежитие... редно е да си ги платят. Работниците не са ходили на университет, а от техните данъци се финансират университетите - не е справедливо.
40% данък за заплати межу 2500 и 5000 - това са топ хората в страната с професии изискващи магистър (адвокати, доктори, мениджъри, директори...) Те са учили допълнително - държавата им е помогнала с много пари за магистратура и трябва да си платят магистратурата.
50% данък за 5000+ - това са собствениците на фирми. Те използват човешкия ресурс на държавата и трябва да платят още за това. Реално сам човек не би трябвало да може да изкарва колкото 10 минимални заплати.

По тая схема работник със 1200лв заплата трябва да плати 0 % от 700лв + 20% от заплатата между 700 и 1200 = 100лв общо данък, а не както повечето хора си мислят 20% от 1200лв или 240лв. Това разбира се в България е неприложимо към този момент, защото заплатите нямат нищо общо с образователния ценз и професията на човека. Отделно има много слаб контрол и всички ще искат да са на минимлна и да взимат парите в плик. Всички развити държави са на тази данъчна система. Обаче богатите хора знаят много добре - дават 50-60% данък, но държавата им обучава кадри за фирмите, лекува им болните служители и ги предпазва на родния пазар. В България богатите искат да плащат 10% данък и искат държавата да прави същото. Просто няма как да стане.

Отделно - държавата ТРЯБВА да провежда политика на данъчни облекчения, а не на раздаване на помощи. Имаш едно дете - намаляват ти се данъците. Имаш второ - намаляват ти се още. Имаш трето - още намаляване. Така помощи за безделници няма да има :)
1
 
11
 
6
Императорът до: Sakamano
преди 1 седмица
И осигурителната също... а разходите? Тях защо не ги броят? Младото семейство, което изплаща жилищен кредит, плаща осигуровки, парно, ток, вода, транспорт, еднакви разходи ли има с хъхрещото семейство, живеещо в незаконен катун, возещо се гратис в транспорта, крадящо ток и вода, пълнещо кюмбето с боклуци, неплащащо ни данък, ни осигуровки? Ами на тях всичките им пари от помощи и кражби са им само за ядене и пиене !!!

Още от Анализи
ИПИ: Рискът от бедност и социално изключване в България намалява