Еволюцията на ЕС – преследвне на благородна идея или адаптиране към реалността?

Европа ще бъде „изкована в кризи“, заяви Жан Моне – един от бащите основатели на това, което по-късно става Европейски съюз. В продължение на десетилетия това бе един от любимите цитати на еврофилите, които с новата спасителна сделка на Брюксел от тази седмица отново се почувстваха отмъстени, пише колумнистът на Bloomberg Opinion Андреас Клут.  

Договорена след четири дни от недоспалите си лидери на 27-те страни членки, тя предвижда за първи път издаване на общ европейски дълг. Този дълг ще финансира на практика един механизъм за застраховка, която да помогне на най-тежко засегнатите страни членки, доказвайки европейската солидарност.

Но противопоставяйки се на Моне и неговите идейни наследници, мнозина скептици настояват, че Европа винаги е правила твърде малко и твърде късно. Независимо дали става въпрос за финансовата криза, бежанския хаос от последното десетилетие или коронавирусната рецесия сега, ЕС никога не успя да отговори изцяло на предизвикателствата.

Тези две противостоящи тези поставят в рамка дебата за бъдещето на блока. Брюкселският аналитичен център Bruegel ги формулира така: 1) блокът бива подсилен от несгодите, което води до задълбочаване на интеграцията и 2) появява се бедствие в ЕС, което води до неговото разпадане.

Според други обаче това е фалшива дихотомия. Интеграцията не е непременно да или не, напред или назад, напредък или изоставане. По-скоро интеграцията и дезинтеграцията се случват едновременно, по едно и също време.

Така че, може би, по-добрият начин за формулиране на противоречията е като направим аналогията с еволюционния дебат в биологията, който може да бъде обобщен като плавното движение срещу резкия тласък. Според едни биолози еволюцията е постепенен и плавен процес на адаптация. Според други нищо не се е случвало в продължение на векове, докато изведнъж внезапна активност не е създала ново „точково равновесие“.

В този смисъл Моне и всички онези, които възхваляват коронавирусната сделка на ЕС, са от втората група. Обратно – голяма част от скептиците са в лагера на плавното движение, като вярват, че промяната се случва бавно, но постоянно и не непременно в посоката, в която еврофилите се надяват.

Притеснителното е, че плавните промени в ЕС изглежда вървят в погрешната посока. Едната категория е икономическата. Северът и Югът – индустриалното ядро и периферията, се разминават от еврокризата насам и ще продължат да го правят. Тазседмичната сделка, въпреки че оригиналната визия за отпускане на грантове бе едва леко размита по време на пазарлъците, няма да промени това.

Друга такава бавна промяна е дори още по-притеснителна. Това е разминаването между Запада и Изтока по отношение на основните европейски ценности като демокрацията, културния плурализъм и върховенството на закона. Ето защо някои анализатори и западни евролидери искаха да обвържат получаването на пари от Брюксел, независимо дали от следващия 7-годишен бюджет или от новия спасителен фонд, със спазването на решенията на върховния съд на ЕС в Люксембург за върховенството на закона, медийната свобода и др.

Но след сложни етюди, най-вече от унгарския премиер Виктор Орбан, това условие се разми до неопределеното обещание въпросът да бъде разгледан допълнително скоро. В името на сделката ЕС се предаде.

Това заслужава да бъде запомнено, тъй като в момента всеки от лидерите на 27-те страни членки прокламира своята собствена дефиниция за победа в Брюксел. В действителност ЕС остава разединен и фрагментиран и ще става все повече. Това означава, че външната политика и политиката за сигурност на блока е и ще продължи да бъде провал. От геополитическа гледна точка европейците все повече се превръщат във „вегетарианци в свят на месоядни“, като Китай, Русия и САЩ.

Означава ли това, че ЕС ще се превърне в изкопаемо, също както много други видове преди него? Не е задължително, но е възможно. Еволюцията не е развитие в посока на някоя благородна идея, а адаптиране към реалността. Ако ЕС остане неспособен да се адаптира достатъчно бързо, то той е застрашен от това постепенно да стане неприложим. Или по-лошо – внезапно.