Големият залог на пролетните срещи на МВФ и СБ

На пролетните срещи на МВФ и Световната банка, които текат тази седмица, можем да очакваме мерки за подпомагане на възстановяването от пандемията на страните с ниски и средни доходи, които са похвални, но далеч по-малко от необходимото, пише за Financial Times Марк Лоукок, помощник на генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси. 

Всички тези мерки ще бъдат добре дошли. Но те биха били малко полезни за страни, в които краят на пандемията остава далеч. Мерите със сигурност няма да попречат предупреждението на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева за „опасно разминаване“ между икономиките да стане реалност.

Прогнозите на МВФ показват продължително и колебливо възстановяване на развиващите се страни. Повечето от тях е малко вероятно да ваксинират достатъчно хора, за да постигнат групов имунитет до 2023 г. Финансовите им буфери са почти изчерпани, което заплашва с първо нарастване на глобалната бедност от 1990 г. насам. Вече 270 милиона души са изправени пред глад.

Не е късно да се повиши амбицията на пролетните срещи. Те могат да бъдат използвани за започване на незабавни действия и определяне на дневния ред по начин, който да отчита дългосрочното въздействие на тази криза и да й отговаря по мащаб, обхват и продължителност.

МВФ и Световната банка увеличиха кредитирането си миналата година. Сега те трябва публично да се ангажират поне да поддържат своите потоци на това повишено ниво през следващите пет години. Това ще изисква споразумение между институциите и членовете им за по-креативно използване на техните баланси, съчетано с ангажименти за ново акционерно финансиране според необходимостта.

Второ, за значителен брой развиващи се страни е необходимо съществено преструктуриране или отписване на дългове. Общата рамка за третиране на дълга, договорена от Г-20 през миналия ноември, има потенциал, но досега е постигнала малко. Акционерите трябва да поискат от МВФ и Световната банка да приложат рамката и да се заемат по-активно с проблема с дълга, като например привлекат неподатливите частни кредитори на масата за преговори.

Трето, нито бъдещите пандемии, нито изменението на климата могат да бъдат управлявани без развиващите се страни да участват в процеса. Международните финансови институции (МФИ) трябва да адаптират своя исторически ориентиран към конкретната страна бизнес модел. Сега е моментът акционерите да поискат ръководствата им да изготвят амбициозни предложения за справяне с тези глобални предизвикателства.

И накрая, международната подкрепа за държави, раздирани от икономическата нестабилност и конфликти, остава фрагментирана и дава смесени резултати. Срещите трябва да посочат как МФИ и ООН могат да се координират по-добре относно нестабилните държави, в социално, политическо и икономическо отношение.

По време на пандемията имаше примери за солидарност и интелигентно сътрудничество; разработването на ваксините е може би най-добрият. Тъй като богатите страни преминават от управление на кризи към оформяне на възстановяването, би било грешка да се смята, че продължаващата криза в най-бедните страни по света е проблем на някой друг.

Някои ще кажат, че тези предложения надхвърлят мандата на МФИ. Но запазването на слабата реакция, която виждахме досега, би било морален провал и липса на прозорливост. Освен очевидния риск вирусът да бъде оставен да циркулира свободно, това отваря възможността за вторични кризи - глад, конфликти и обезлюдяване - които да засегнат живота на всички, навсякъде. Пролетните срещи имат потенциала да определят дали тази есен ще е началото на края на пандемията или началото на по-сложна и опасна фаза за света.