Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Новината от срещата на Г-20 - единният фронт на САЩ и ЕС срещу Китай

Споразумението между тях разкрива нов подход, който може да доведе до най-значителните промени в международната търговия от половин век

Новината от срещата на Г-20 - единният фронт на САЩ и ЕС срещу Китай

Снимка: Bloomberg

Срещата на високо равнище на Г-20 в Рим миналия уикенд беше много необичайна. За разлика от повечето глобални "говорилни", тя всъщност имаше значение - не защото стерилният формат на срещата и кухите комюникета, които тя предвидимо генерира, означаваха или постигнаха нещо значимо.

Имаше значение, защото САЩ и Европейският съюз, заобикаляйки процеса на Г-20, разкриха временно търговско споразумение, което значително изостря конкуренцията с Китай, и защото петима правителствени ръководители от Г-20 (на Китай, Япония, Мексико, Русия и Южна Африка ) отсъстваха, подчертавайки намаляващото значение на тези ритуализирани прояви на международна вежливост, пише Уолтър Расъл Мийд за The Wall Street Journal. 

Още по темата
Най-важните новини от Рим нямаха нищо общо с Г-20. Временното търговско споразумение, обявено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на САЩ Джо Байдън, направи повече от това да замрази някои от митата върху стоманата и алуминия от ерата на Тръмп. То излага нов подход, който ако се утвърди, може да доведе до най-значителните промени в режима на международната търговия от половин век или повече. 

От един ъгъл сделката представлява интелигентен компромис. Вместо да се бият помежду си заради стомана, САЩ и ЕС се споразумяват да насочат силата си срещу Китай. ЕС получава 4,4 милиона тона безмитен износ на стомана за САЩ през следващите две години и 3,3 милиона тона след това. САЩ получават сътрудничество от страна на ЕС срещу китайската стоманодобивна промишленост и предотвратяват ответните мерки на съюза срещу американските мита, които ЕС твърди, че са незаконни според правилата на Световната търговска организация (СТО).

Сделката е значителна победа за администрацията на Байдън. Тя укрепва икономическото трансатлантическо сътрудничество срещу Китай, което администрацията иска. Тя използва лоста, който неконвенционалната митническа политика на Тръмп осигури, като същевременно намали трансатлантическото напрежение, причинено от него. И едновременно с това печели на своя страна групите, за които администрацията е загрижена най-много: организираният труд и климатичните активисти.

Що се отнася до труда, споразумението за стоманата може да бъде представено като „външна политика за средната класа“, ограничаваща конкуренцията на ниските заплати от Китай и защитаваща американските работни места. За климатичните активисти обещанието да се работи с регулаторите на ЕС за адресиране на производителите на „въглеродно интензивна“ стомана вещае нова ера на международната търговска политика, която използва мита и квоти срещу големите емитенти на парникови газове.

Както Байдън каза в съвместното си изявление за пресата с Фон дер Лайен, споразумението ще ограничи достъпа до американските пазари на „мръсна стомана от страни като Китай“ и „на държави, които подбиват нашите работници“.

Още по темата
За да направи нещата още по-интересни, еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис обяви, че САЩ и ЕС ще поканят „икономики с подобно мислене да се присъединят към това споразумение“. Това сочи към фундаментално преструктуриране на търговския режим на СТО, осигуряващо достъпа до пазарите на стоки, произведени в съответствие с различни трудови, екологични и финансови стандарти, които тепърва ще бъдат определени.

Изолирането на търговията от политическите съображения беше определяща характеристика на системата на СТО. Ако ЕС и САЩ сега се отдалечават от този подход, както с цел обуздаване на Китай, така и за справяне с климатичните промени, отделянето между Китай и останалия свят ще се ускори драстично, като безпроблемната свободна търговия, някога предвиждана от основателите на СТО, ще изглежда все по-утопична.

Другият забележим аспект от срещата на Г-20 беше броят на отсъствията. Пандемията без съмнение изигра роля, но преди десетилетие световните лидери щяха да положат повече усилия, за да присъстват на такава официална международна среща. Японският премиер не би насрочил национални избори, които да съвпаднат с толкова важно събитие. Президентите на Мексико и Южна Африка биха разгледали срещата като възможност да ухажват чуждестранни инвеститори и да получат добро медийно отразяване.

По-важното е, че Русия и Китай не присъстваха чрез лидерите си. Ритуалите на ръководения от Америка световен ред вече не са много привлекателни за тях. От гледна точка на китайския президент Си Дзинпин слушането на моралистични лекции от глобално незначителни лидери на бивши колонии е под достойнството на една от най-мощните фигури в дългата история на Китай.

За президента Владимир Путин е по-забавно да си стои в Кремъл, манипулирайки газовите потоци, отколкото да седи на безкрайни вечери, докато канадският премиер мърмори за правата на сексуалните малцинства.

Двамата лидери пропускат и климатичната срещата в Глазгоу, където неизбежно биха били мишена на западните лидери.

Това, което срещата в Рим ни казва, е, че големите проблеми, които някои се надяват да обединят човечеството - изменението на климата и глобализацията - все повече го разделят, докато пропастта, разделяща Китай и Русия от Запада, продължава да се увеличава. ЕС и САЩ, въпреки обичайните кавги, изглежда се обединяват срещу новата конкуренция, но това няма да е краят на историята. Сега трябва да изчакаме следващия ход на Китай.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

2
 
3
 
3
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Стана това , което на пръв поглед бе абсолютно невъзможно. Знаменосците на глобализма , изглежда погребаха глобализма, като формираха свой собствен блок в който се очаква , че ще закрият достъпа на Китай-фабриката на света и на Русия , която по признанието на американските воени експерти била в състояние десет пъти да унищожи САЩ, още повече че наред темоядреното оръжие , пак по американско признание, тя води с няколко години напред по най модерните в момента оръжейни системи.Тогава ? Изгележда обект на внимание може да стане някой от по слабите съюзници , след като срещу враговете нямат реален шанс!?!
2
 
7
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Както Байдън каза в съвместното си изявление за пресата с Фон дер Лайен, споразумението ще ограничи достъпа до американските пазари на *** стомана от страни като КитайРуският природен газ е също " мръсен , недемократичен" . Имам чувството ,че не са хора на определена възраст а "деца от детската градина" Заслужава ли си с такива хора въобще да се говори ?.
3
 
5
 
1
преди 2 месеца
Новината от срещата на Г-20 - единният фронт на САЩ и ЕС срещу Китай >> Ура другари и другарки! Единен фронт! До пълната победа над... над.... аве до пълната победа!!

Още от Анализи
Америка е по-протекционистка от Европа