Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

В България разчитахме резултатите от парламентарния вот, Западна Европа пострада тежко от наводнения, ОПЕК+ сключи споразумение за добива

По-важното от изминалата седмица

Пресконференцията на "Има такъв народ" в петък. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Акцентът от изминалата седмица беше прочитът на партиите и избирателите на резултатите от парламентарния вот. Проследихме и как реагираха новите народни представители на предложения без диалог с останалите политически формации кабинет на „Има такъв народ“ и как партията „даде заден“ и оттегли номинацията за премиер на Николай Василев.

В края на седмицата на извънредна пресконференция от сформираната около Слави Трифонов партия обявиха, че ще представят проект за правителство и ако не получат подкрепата на "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", ще приемат, че те имат право да се коалират с ДПС, БСП или ГЕРБ.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов обяви, че е готов за разговори с партията на Слави Трифонов, без да поставя условия за представители в кабинета. Обединението обаче има ключови приоритети, по които ще прецени дали да подкрепи евентуален кабинет. Сред тях са провеждане на дълбока съдебна реформа чрез конституционна промяна на Висшия съдебен съвет (ВСС); конструиране на мнозинство и управление, което държи ДПС трайно извън властта; провеждането на парламентарни разследвания по отношение на "Росенец", "Лукойл", ТЕЦ "Варна" и пристанището към него, ББР и "Булгартабак" с цел осветяването на механизмите за влияние на ДПС.

Почти по същото време Николай Хаджигенов от "Изправи се! Мутри вън!" обяви, че Мая Манолова е била поканена на разговор с "Има такъв народ" и това, че останалата част от коалицията не е отишли, не означава, че там има обтегнати отношения.

Правосъдният министър Янаки Стоилов обяви на пресконференция, че е направил предложение до пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) да започне процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев заради поредица от нарушения, водещи до накърняване престижа на съдебната власт.

Предложението на Стоилов е мотивирано със сигнала, получен от вътрешния министър Бойко Рашков на 14 юли за тежки нарушения, извършени от Гешев в качеството му на главен прокурор.

Спорът между служебния здравен министър Стойчо Кацаров и спешната болница "Пирогов" продължи и през уикенда с нови обвинения. Той започна, след като министърът смени директора на здравното заведение проф. Асен Балтов с мотив, че под негово ръководство там отчитани медицински дейности, които не са извършвани, както и отчетени пациенти, които не са били лекувани в болницата.

Подкрепата за еврото в България расте. Подкрепата за въвеждане на единната валута в България се увеличава с 6 процентни пункта спрямо година по-рано и достига 54% от населението. Въпреки това все още повечето българи смятат, че това ще донесе повече негативни, отколкото позитивни последици за страната и лично за тях, показва последното проучване на Евробарометър. Основните притеснения са свързани с това дали няма да има злоупотреби с цените, както и с готовността на страната да приеме еврото.

Властта е наляла над 8 млрд. лв. на тъмно, без търг, контрол и пълно финансиране. Това стана ясно по време на втората публична дискусия в Министерството на финансите за управлението на държавните приходи и разходи. Голяма част от тези средства са насочени към шепа строителни фирми без конкурс, а за част от поръчките дори няма предвидено финансиране. Най-големите разпределители на пари по този модел са вече известни - "Автомагистрали" и Държавната консолидационна компания, но сега стана ясно, че по него е работело и ДП "Пристанищна инфраструктура".

През седмицата проследихме и развитието около разпитите на бившия премиер Бойко Борисов.

Светът

Страните от групата ОПЕК+ се споразумяха в неделя да увеличат добива на петрол от август и така да допринесат за намаляването на цените на суровината в момент, в който световната икономика продължава да се възстановява от пандемията. Първоначално ОПЕК+ ще добива допълнителни 400 хил. барела дневно всеки месец от август, увеличавайки добива с общо около 2 млн. барела дневно до края на годината. Повишаването на месечния добив ще продължи догодина, като ОПЕК+ съобщи, че удължава сделката до декември 2022 г. спрямо април 2022 г.

Междувременно западната част на Германия пострада най-сериозно от тежките наводнения. Ситуацията се описва като "бедствието на столетието". Освен Западна Германия и Белгия, Южна Нидерландия, Североизточна Франция, Люксембург и Швейцария също бяха засегнати сериозно от проливните дъждове. Кадрите със щетите и свързаното с тях човешко страдание може да променят и геополитическия пейзаж в Германия. В неделя Ангела Меркел акцентира върху значението на справянето с климатичните промени в момент, когато Зелената партия с нейното внимание върху околната среда и устойчивото развитие се издига като политическа сила. Германските избиратели ще гласуват за ново правителство през септември.

Посещението на канцлера се случва и ден след като предполагаемият ѝ кандидат за наследник Армин Лашет беше заснет да се смее, докато германският президент прави мрачно изказване за наводненията по време на посещение в региона, поставяйки Меркел в режим на контролиране на щетите.

Европейската комисия отлага дигиталния данък до есента под натиск от САЩ. Това е опит да се увеличат шансовете за глобална данъчна реформа. Тя е на дневен ред, след като страните от Г-20 изразиха подкрепата си за глобалното данъчно споразумение, което включва идеята за минимален корпоративен данък и преразглеждане на данъчните права. Според запознати ЕК е била притисната от финансовия министър на САЩ Джанет Йелън да отложи предложението си за дигитален данък, което трябваше да представи на 20 юли.

Европейската комисия (ЕК) представи своите идеи за изпълнението на Зелената сделка, които обхващат широк кръг от дейности и сектори. Засега това е най-амбициозната стратегия по отношение на околната среда и обещава на общността лидерското място в тази политика в глобален мащаб.

В основата на пакета е желанието на общността да намали емисиите въглероден диоксид с поне 55% до 2030 година. Тази цел беше трудно прокарана по време на последното за 2020 година заседание на лидерите на ЕС.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Съкращенията в производството на автомобили са здравословни за сектора