Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Проглежда ли Америка за вредата от технологичните монополи?

Антитръстовата политика има фундаментална роля в защитата на демокрацията и свободата

Проглежда ли Америка за вредата от технологичните монополи?

Снимка: Bloomberg

Два от най-важните икономически въпроси за следващите няколко години са: как ще се развият отношенията между САЩ и Китай и как държавите ще ограничат корпоративните монополи, пише Рана Форухар за Financial Times.

Още по темата
Най-големите победители в световната икономика през последните три десетилетия бяха Китай и големите корпорации, показва изследване на Конференцията на ООН за търговия и развитие. С техния подем делът на местния труд в брутния вътрешен продукт спадна в САЩ и повечето части на света.

Това не е основание за нелогичната търговска война на американския президент Доналд Тръмп срещу Китай, а по-скоро за ограничаване на корпоративната концентрация, която намали жизнеността на американската икономика през последните 30 години. 

Американското министерство на правосъдието най-накрая започва да прави това. До няколко седмици то се очаква да заведе ново дело срещу доминацията на Google при интернет търсачките, което би било най-голямото антитръстово дело от 20 години. Все още не е ясно с какви точно обвинения ще излезе министерството, но би било загубена кауза да се фокусира изключително върху цените за потребителите, въпреки че това е определящият измерител за антитръстовата политика от 80-те години на миналия век и беше ключов аргумент в неотдавнашния неуспешен опит на ведомството да блокира закупуването на Time Warner от AT&T.

Дигиталните трансакции се оценяват във вид на количество данни, а не в долари. Това прави изключително трудно доказването на икономическа „вреда“ особено защото големите технологични компании като Google и Facebook контролират също достъпа до алгоритмите, които помагат за тези трансакции. Резултатът е бизнес модел, който реално позволява на компаниите да налагат различни цени на различни клиенти за един и същ продукт. Това е незаконно за физическите магазини, макар и не за доставчици на услуги като авиокомпаниите.

Вместо да се фокусират върху цените, плащани от потребителите, американските съдилища и законодатели трябва да се захванат с нещо хем по-сложно, хем съществено - огромната мощ на корпорациите в нашата политическа икономия. По много показатели тази сила е направила американските пазари по-малко конкурентни, особено в сравнение с Европа, където корпоративното лобиране не е достигнало съвсем индустриалните мащаби, които има в САЩ.

Някои критици твърдят, че преминаването от количествени дискусии за ценообразуването към качествени такива за корпоративната власт ще политизира регулацията в областта на конкуренцията. Но Европа вече възприема много по-широк подход за обуздаване на големите технологични компании, използвайки всичко - от традиционните аргументи за нанесена вреда на потребителите до по-ориентирани към ценностите дискусии относно принуждаването на платформите да контролират речта на омразата и да се отнасят справедливо с работниците.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
3
 
3
khao до: ПИЧ
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
я пак го прочети... щото цитата и извода дето си написал нямат нищо общо..
1
 
6
 
2
0pk
преди 2 седмици
Проглежда, единствено когато се заформя чужд, неконтролиран от тях монопол. :]
2
 
5
 
1
преди 2 седмици
Намерих в статията една странност "......позволява на компаниите да налагат различни цени на различни клиенти за един и същ продукт."
Ами горното е практика за всички компании, малки или големи. За една и съща бира - големите купувачи получават една цена, а малките купувачи- по-висока. И така е със всичко.

Още от Анализи
Икономическото възстановяване от Covid-19 е много неравномерно