Проглежда ли Америка за вредата от технологичните монополи?

Два от най-важните икономически въпроси за следващите няколко години са: как ще се развият отношенията между САЩ и Китай и как държавите ще ограничат корпоративните монополи, пише Рана Форухар за Financial Times.

Това не е основание за нелогичната търговска война на американския президент Доналд Тръмп срещу Китай, а по-скоро за ограничаване на корпоративната концентрация, която намали жизнеността на американската икономика през последните 30 години. 

Американското министерство на правосъдието най-накрая започва да прави това. До няколко седмици то се очаква да заведе ново дело срещу доминацията на Google при интернет търсачките, което би било най-голямото антитръстово дело от 20 години. Все още не е ясно с какви точно обвинения ще излезе министерството, но би било загубена кауза да се фокусира изключително върху цените за потребителите, въпреки че това е определящият измерител за антитръстовата политика от 80-те години на миналия век и беше ключов аргумент в неотдавнашния неуспешен опит на ведомството да блокира закупуването на Time Warner от AT&T.

Дигиталните трансакции се оценяват във вид на количество данни, а не в долари. Това прави изключително трудно доказването на икономическа „вреда“ особено защото големите технологични компании като Google и Facebook контролират също достъпа до алгоритмите, които помагат за тези трансакции. Резултатът е бизнес модел, който реално позволява на компаниите да налагат различни цени на различни клиенти за един и същ продукт. Това е незаконно за физическите магазини, макар и не за доставчици на услуги като авиокомпаниите.

Вместо да се фокусират върху цените, плащани от потребителите, американските съдилища и законодатели трябва да се захванат с нещо хем по-сложно, хем съществено - огромната мощ на корпорациите в нашата политическа икономия. По много показатели тази сила е направила американските пазари по-малко конкурентни, особено в сравнение с Европа, където корпоративното лобиране не е достигнало съвсем индустриалните мащаби, които има в САЩ.

Някои критици твърдят, че преминаването от количествени дискусии за ценообразуването към качествени такива за корпоративната власт ще политизира регулацията в областта на конкуренцията. Но Европа вече възприема много по-широк подход за обуздаване на големите технологични компании, използвайки всичко - от традиционните аргументи за нанесена вреда на потребителите до по-ориентирани към ценностите дискусии относно принуждаването на платформите да контролират речта на омразата и да се отнасят справедливо с работниците.