Титаните на Wall Street: Вълната на дефлацията според Кати Ууд

Рисковете пред инвеститорите и световната икономика стават все повече и все по-големи. Затова Bloomberg се допита до трима визионери във финансовата индустрия за това, което ги притеснява най-много през идните 5 до 10 години – основателката на Ark Investment Management Кати Ууд, главния икономически съветник на Allianz Мохамед ел-Ериан и председателя на Guggenheim Investments Скот Майнърд.

Investor.bg ще представи техните прогнози в три поредни материала. Първа е основателката на Ark Investment Management Кати Ууд.

Основната теза е, че се намираме в инфлационен период, захранван от проблемите по веригата на доставките. Виждала съм много пазари и навлязох в бизнеса през 70-те години. Бях в колежа, когато инфлацията растеше, така че знам какво значи това. Също така искрено вярвам, че няма да се върнем отново в това положение и всеки, който си прави такива планове, вероятно ще допусне грешки.

Вместо това наблюдаваме развитието на три основни дефлационни сили.

По отношение на иновациите се намираме в период, в какъвто никога не сме били. Обърнете се към телефона, електричеството и автомобилите, за да видите трите технологични източника на иновации, които се развиват по едно и също време. Днес налице са пет платформи – секвениране на ДНК, роботика, съхранение на енергия, изкуствен интелект и блокчейн, всички от които има дефлационен ефект.

При изкуствения интелект разходите за обучение намаляват с 68% на година. Какво значи това? Че ще наблюдаваме бум при много продукти, които използват изкуствен интелект, което означава, че те ще станат по-добри, по-евтини, по-бързи и по-креативни.

Има разходи и при секвенирането на ДНК. За да се секвенира цялостно за първи път човешки геном, са били необходими 2,7 млрд. долара и 13 години изчислителна сила. Това беше през 2003 г. Осемнадесет години по-късно ние сме на цена от 500 долара и няколко часа изчислителна сила. За всяко нарастващо удвояване на броя секвенирани пълни човешки геноми цената пада с 40%.

Това ще трансформира здравеопазването, помагайки ни да различим кои долари за здраве пилеем. А според нас повече от половината долари за здравеопазване днес са пропилени.

След това имаме и електрическите автомобили и технологията на батерийните системи. За всяко увеличаващо се удвояване на продадените електромобили разходите намаляват с 28% за батериите. Това означава, че цената на електрическите автомобили ще намалява с грубо 15% всеки път, когато имаме удвояване на продажбите, а в момента се намираме в ранната детска възраст на електромобилните продажби.

Друг елемент е и индустриалната роботизация. Тези разходи също намаляват с над 20% за всяко удвояване.

Добрата новина е, че това е положителна дефлация, която предизвиква бум на икономическата активност, поне там, където иновациите са налице.

Последицата от всичко това обаче е „лошата“ дефлация. След технологичния бум и финансовия срив от 2008-2009 г. има значително увеличение на отдръпването от рисковете на пазара. Така че много инвеститори и анализатори инвестират много близо до своите бенчмаркове, не искат да блуждаят много-много.

Проблемът е, че тези иновации ще донесат много промени на традиционния световен ред. Индексите днес са конструирани на базата на миналия успех на компаниите. Но ако тези „разрушителни“ иновации еволюират толкова бързо, то ще има ограничаване на посредничеството и някои прекъсвания. Компаниите се научиха да задоволяват краткосрочните акционери – тези, които искат печалбите си и ги искат веднага, увеличават влиянието си за обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти.  

Компаниите не инвестират достатъчно в иновации и ще паднат доста жертви през идните 5 до 10 години. В началото на индексите на S&P средната продължителност на живота на една компания е 100 години. Смятаме, че сега този период намалява до малко над 20 години – но ще се срине още с напредването на времето.

Също така се наблюдават и някои интересни сигнали от цикличните акции.

Цените на дървения материал се изстреляха миналата година заради всичките ремонти и търсенето на нови жилища в предградията. Цените достигнаха до 1700 долара, а сега са надолу до 600 долара. И за много хора е трудно да го повярват, тъй като жилищният пазар все още изглежда доста нагорещен. Смятам, че това е водещ индикатор, че може би цените отидоха твърде далеч и твърде бързо.

В същото време потребителите усещат покупателната си способност отслабнала. Цените на стоките и услугите се движат по-бързо, отколкото нарастват приходите. Така че това е друга причина вероятно да наблюдаваме забавяне.

Но още по-важно е случващото се с веригата на доставките. Ако погледнете как бизнесите бяха позиционирани преди коронавируса, ще видите, че те бяха дърпани назад от натрупване на продукция и капиталови разходи в продължение на година до 18 месеца. Причина беше американо-китайската търговска война, заплахите за ново напрежение, страхът някой от споровете да не избухне по един или друг начин.

Когато коронавирусът удари, бизнесите вече предпазливо натискаха спирачките. И какво направи потребителят? Потребителите започнаха – след месец или малко повече, с подкрепата на плащанията по програмата за помощи (на САЩ, при която почти всички американци имат право на подкрепа – бел. ред.) – да стимулират икономиката. Те започнаха да харчат, защото лихвите по спестяванията им през предходните няколко месеца скочиха.

Бизнесът бе хванат неподготвен и все още е така. Той нямаше възможност да навакса. Ликвидирането на натрупаните резерви през второто тримесечие е почти рекордно.

Сега, това, което смятам, че става, е бизнесът, за да навакса, поръчва двойно и тройно. Това стана с дървесината и затова спадът на цената бе толкова драстичен от средата на май насам. А щом веднъж започне понижение на цените, те ще се откажат от тези поръчки. Така че смятам, че може да има голям спад както при суровините, така и при други цени, тъй като потребителите ще се пренасочат от това да потребяват стоки – което е само една трета от потреблението, към това да потребяват услуги, точно когато бизнесите се борят агресивно за оцеляване.