ВМРО: Само в България няма процедури за защита на вечния длъжник

България е единствената европейска държава, в която няма процедури за защита на вечния длъжник. В момента липсва регламент за малкия длъжник, който вследствие на някаква криза не е в състояние да изплаща заема си. Това обясни в ефира на bTV депутатът от ВМРО Искрен Веселинов.

От партията внесоха миналата седмица в деловодството на парламента Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност, по-известен като „Закона за личния фалит“. Очаква се тази седмица текстовете да бъдат обсъдени в правната комисия в Народното събрание.

„В началото сме на една дълга икономическа криза. От 2008 г. сме длъжници на българските граждани, които се оказаха в капана на тогавашната криза. Останаха без жилища и дължаха големи суми на банките“, обясни Веселинов.

„Трябва по някакъв начин да регламентираме този проблем. Затова създадохме закон за малкия длъжник, който вследствие на някаква криза не е в състояние да изплаща заема си“, обясни депутатът. 

Текстовете са базирани на два основни критерия - неплатежоспособност и добросъвестност. Ако дадено лице не може да обслужва задълженията си към банкови институции, колекторски фирми и други кредитори в продължение на три месеца, то ще може да подава заявление до районния съд за обявяване в неплатежоспособност. След това съдия изпълнител ще описва имуществото и доходите му. Има заложен праг на задълженията – те трябва да надхвърлят пет минимални заплати и да не надвишават 10 хил. лева.

Законът предвижда и Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията, в който да се записват база данни, касаещи статуса на засегнатите лицата.

„Лицето ще се поставя под защита за 5 години. Присъствието в този регистър не следва да бъде утежняващо обстоятелство при последващо теглене на кредит, ако лицето вече е изчистило старите си задължения. Освен това при 5-годишната защитена процедура има защитен минимум на доходите. Всичко останало отива към кредиторите за изплащане на задълженията. Ако обаче се установи, че длъжникът е недобросъвестен, той не получава защита. В края на този петгодишен период, за разлика от другия закон, това вземане се заличава. Той остава в списък на ненадеждни длъжници и това е наказанието за него. Оттук нататък той много трудно би взел кредит“, поясни Веселинов.

На практика този закон допълва приетите промени на първо четене в пленарна зала в Закона за задълженията и договорите, според които се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица. Тези текстове обаче все още не са гласувани на второ четене и предизвикаха сериозно недоволство от страна на колекторските фирми и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тепърва започват дебатите по Закона за личния фалит.